Христо Ботев - Пролятата за свобода кръв ще измие племенните раздори

Букурещ, 21 декемврия

В преминалият брой на вестникът си ние бутнахме такава една струна от Возточният вопрос, на която звукът може би неприятно да звучи в ушите на някои и други наши пламенни конфедератисти, но ние направихме това из убеждение, че при сичкото свое безотрадно положение нашият народ притежава доволно нравствени и материални сили, за да излезе сам на политическата сцена на Балканският полуостров и да премери силите си със силите на издихайщият турски деспотизъм. Право ли е това наше убеждение или не, ние оставяме да решат оние близки бъдъщи събития, които се приготовляват в животът на нашият народ, и ще да преминем на оная мощна и високогласовита струна, на която от няколко време насам свирят своите патриотически песни по-голямата част от славянските либерални политици и патриоти. Но преди да дойдем до тая струна, ние сме длъжни да се прислушаме в мотивите на нейните песни и да видиме какво тие говорят на умът и на сърцето на нашият не твърде музикален в това отношение народ.

Ясно и твърде естествено нещо е, че падението на отдавна вече приготвената за смърт Турция зависи както от нейната неизлечима органическа болест, така и от оние млади, чисти и съвременни човечески сили, които са изявили вече своето съществувание в средата на славянският юг и които не ще могат да пристъпят нито една крачка напред, ако не тласнат изгнилата и разкапаната вече Турция в гробът на нейният страшно-заразителен деспотизъм. Но не съвсем ясни и естествени са направленията на тие сили и не съвсем ясни и естествени са стремленията на народите в тоя юг! Само по себе си се разбира, че за да се ускори смъртта на Турция и за да се осигури напълно животът и развитието на поробените от нея племена, то е необходимо нухно, щото силите на тие племена да бъдат събрани в едно цяло и сичката тяхна деятелност да бъде устремлена към една обща и определена историческа цел. Но какво виждаме ние? Ние виждаме, че ако проповедниците на южнославянският съюз или, по-правилно да кажем, строителите на дунавската конфедерация и да са изказали вече своята последня дума за начинът, по който тряба да се осъществят техните разумни човечески идеи, то народите, които са повикани да съставят тоя съюз или тая конфедерация, и досега още не са усвоили, като-речи, нищо от тие идеи, и до днес още не са пристъпили към решението историко-политическата задача на своето съществование.

Но да видиме на какви основания лежат тие идеи и до каква степен тие отговарят на понятията, на стремленията и на днешньото етнографическо положение на тие народи. Учение^р на по-голямата част конфедератисти се заключава в следующата кратка програма: „Турция да се унищожи или да се изпроводи в Азия, а на освобождените изпод нейното иго народи и народности да се даде пълна политическа свобода. На малките и на независимите вече държави, т.е. на Сърбия, на Гърция, на Румъния и на Черна гора да се даде по една част от турските европейски владения и да се оставят да приберат разпръснатите части на своите народности, а именно, на Сърбия да се даде Босна, Херцеговина и една част от така наречената Стара Сърбия; на Гърция — Тесалия и Епир; Румъния да се възведе до степен на кралевство и да й се помогне да очертае своите народни граници в Австрия и отчасти в Русия; Черна гора да се съедини със Сърбия, или ако не, то да й се разширят границите на юг с Албания, а на север с една част от Херцеговина; а българите, които населяват България, Тракия и Македония, да съставят едно отделно и незавсимо кралевство. Цариград да остане волни тьргoвски град под покровителството на великите сили. И така, за да могат освободените и напълно удовлетворените народи и народности да съставят такова едно цяло, което да има доволно сила и тежнина, за да стои против сякакви бури и насилия и с това да удържа равновесието в Европа, то да им се допусне да съставят помежду си як федеративен съюз, на когото върховната политическа и законодателна власт или общите международни интереси да се намират в ръцете на един съвет, съставен от равно число представители из сичките независими една от друга части на тоя съюз.“

Тоя е накратко най-добросовестният и най-удобоизпълнимият рецепт за решението на Возточният вопрос, тие са, като-речи, най-здравите и най-рационалните начала, на които тряба да се основе бъдещата свобода на Балканският полуостров, тая е най-после, оная песен, с която и ние, и нашият народ сме готови да присъединим гласът на своята свещена революционна песен.