Христо Ботев - Пролятата за свобода кръв ще измие племенните раздори

Здесь есть возможность читать онлайн «Христо Ботев - Пролятата за свобода кръв ще измие племенните раздори» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пролятата за свобода кръв ще измие племенните раздори: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пролятата за свобода кръв ще измие племенните раздори»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Пролятата за свобода кръв ще измие племенните раздори — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пролятата за свобода кръв ще измие племенните раздори», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать
Но да видиме какъв отзив намира сичкото това в сърцата на оние народи и народности, които историята на разумното човеческо развитие призовава да съставят тоя свободен и свещен съюз, и кои са главните причини, дето идеята за тоя съюз и досега още не намира пълно гражданство в техните политически и литературни кръгове. Разбира се, че ако правителството на секи един народ да би било изражение на неговата воля и на неговите нужди и стремления, то и Сърбия, и Румъния, и Черна гора отдавна вече би излезли из своите граници, помогнали би на българите да смъкнат от шията си ненавистният турски ярем, дали би край на турското същесвование в Европа и положили би основният камък на своето щастие и благоденствие. Но види се, че правителствата и на тие държави не са се занимали досега с друго нищо, освен да подражават на благоразумната Метернихова девиза „разделяй и владей“, да говорят за някакво си мирно развитие в пътят на цивилизацията и съобразно с общеприетите начала на другите европейски държави, и да лъжат всенародно и себе си, и народът си, и здравият разум. Гърция от началото още на своето освобождение и досега не се е занимала с друго нищо, освен с мечтания за някаква си Византийска империя, която да заключава в себе си повече от половината на Балканският полуостров, заедно с нейната стара столнина и заедно с крайбрежията на Черно и Адриатическо морета. Тя е гледала и днес даже гледа на Албания, на Македония и на Тракия като на свои бъдещи провинции и не смята, че тие провинции са населени със съвсем чужди за нея славянски племена, които никога няма да признаят над себе си нейната традиционно-ненавистна власт и никога няма да се подчинят на нейната православно-идиотическа култура. Разбира се, че с такава една държава не само българите, но и сичките почти южни славяни не ще могат да имат нищо общо; така щото гръцкият народ, даже и после смъртта на Турция, ще да си остане в изолировано положение и ще да бъде заключен в днешните граници на своята безплодна и неспособна за по-нататъшно развитие земя. С други думи, Гърция никога няма да влезе като член в южнославянският съюз, и гръцкият народ рано или късно ще да се преобърне на спекулативен пролетариат.

Освен Гърция, друга противоположност или, по-право да кажем, друга спънка за южнославянското единство представлява Румъния. Политическото съществование на тая от сяка една страна обиколена със славяни държава е било плод на руските стремления на Восток и следствие на оная западна политика, която под предводителството на Франция почти сякога се е старала да турне преграда на опасният за нея возточни панславизъм. Разбира се, че от времето на французката хегемония на Возток, т.е. от онова време, когато и румънските патриоти се увериха, че в техните жили тече чиста латинска кръв, то славянският елемент в Румъния захвана да се преследва, числото на румъните в Турция се възкачи до баснссловна цифра и Румъния отстрани от кормилото на своето управление оние свои искрени и честни синове, които разбираха положението на своето отечество и които не виждаха друга изходна точка за неговото бъдеще, освен съюзът със славянските племена на Балканскят полуостров. И така, после 1868 г., т.е. после падението на Братияновото министерство, и досега Румъния ни е дала доста причини да мислиме, че тя никога няма да обнажи своята отдавна вече ръждясала сабля за идеята на дунавската конфедедерация и че и занапред тя ще да основава сичкото свое съществование и сичкото свое бъдъще на капъните на европейската дипломация, т.е. че и занапред тя ще да играе на комар. Следователно и Румъния не представлява някакви особени надежди, че ще да свърже някога своята съдба със съдбата на южните славяни.

И така, на сцената на Балканският полуостров остават само две свободни държави, на които жизнените интереси са тясно свезани с интересите на вашият народ и които имат особено право за участие в решението на Возточният вопрос. Тие две държави са Сърбия и Черна гора. Първата от тие две държави, която в продължението на сичкото свое ново политическо съществование се е ползувала с особена симпатия от страната на сичките славяни, а особено от страната на твърде ближният до нея български народ, е била почти единствената за него надежда да земе инициативата за освобождението на своето племе и да даде с това повод и на нашият от сяка една страна притиснат народ да въстане против своите безчовечни угнетители. Князуванието на Милоша и на Михаила е ознаменувано с такива надежди! Но и тая ближна и симпатична за нас млада сила до вчера е играла съвсем недостойна роля в отношенията си към своите еднокръвни братия и до вчера е подражавала в стремленията си ту на Румъния, ту на Гърция. За пример на това е достатъчно да припомним въстанието на Лука Вукаловича, бомбардиранието на Белград, Българската легия в 1868 г. и действията на оная шарлатанска Милош Милоевичева компания, която, с разравянието костите на невъзвратно умрелите народни глупости и с разпространението своите ръждиви и глупави идеи чрез средствата на образованието, възбуди такава реакция в духовете на нашето младо поколение, щото из много места на нашето отечество захванаха да се чуват дуалистически гласове, че длъжността на българските патриоти е да очъртаят по-напред етнографическите граници на своят народ, пък тогава вече да мислят за някакво си сближение и споразумение със Сърбия; в противен случай, за целостта на своето народно тяло, България ще да бъде принудена да прегърне дуализмът и още цели 500 години да лехи под игото на варварството. Сичкото това, разбира се, е било горчив плод не само на множество шарлатанствующи и безумствующи Милош Милоевичеви компании, но и на един дълъг ред тъпи и ретроградни правителства и министерства, над гробът на които и ние имаме днес пълно право да се смеем заедно със сичкият сръбски народ.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пролятата за свобода кръв ще измие племенните раздори»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пролятата за свобода кръв ще измие племенните раздори» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Пролятата за свобода кръв ще измие племенните раздори»

Обсуждение, отзывы о книге «Пролятата за свобода кръв ще измие племенните раздори» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x