Лоис Бюджолд - Наемниците на Дендарии

— Може би ще аз успея да го разчета — обади се отзад Елена, изтълкувала погрешно мълчанието му.

Леко помръдване на ръката му и холограмата изчезна.

— Константин — обяви решително Майлс. — Също като неговото… Когато е постъпил в армията, и двамата вече са били мъртви.

— Хм… — проточи Елена с нотка на съмнение в гласа. — Константин Ботари Младши, а?

Втренчил поглед в празния екран, Майлс имаше чувството, че ще изкрещи. Още една проклета пречка го разделяше от Елена! Баща с неизвестни родители, тоест копеле, беше на светлинни години от понятието „добър и подходящ родител“ за една бараярска девица. Баща му без съмнение беше запознат с този факт, един Бог знае още колко хора са в течение. В същото време Елена не знаеше нищо и изпитваше напълно законна гордост от положението и службата на баща си, заслужил доверието на високопоставена фамилия като Воркосиган. Майлс добре усещаше как понякога й се иска да получи добра дума от този суров мъж, да заслужи неговото одобрение. Сега обаче си даде сметка, че процесът е двустранен и Ботари сигурно изпитва ужас при мисълта, че дъщеря му може да се разочарова от него. Е, добре. Тази малка тайна на сержанта ще си остане такава, поне що се отнася до мен, реши Майлс.

Продължи да прехвърля биографичните данни на Ботари.

— Все още няма нищо за майка ти — съобщи след известно време той. — Предполагам, че данните й са в кодираната информация… А аз мислех, че лесно ще стигнем до нея… — Очите му гледаха замислено в екрана. — Ще опитаме болничните архиви, сертификатите за раждане и смърт… Сигурна ли си, че си родена тук, във Ворбар Султана?

— Доколкото ми е известно — да.

След няколко минути задълбочен преглед на архивите се появиха няколко дути с фамилията Ботари, но нито един от тях нямаше връзка с Елена или баща й.

— Аха! — изведнъж извика Майлс. — Сетих се! Ще опитам Имперската военна болница.

— Те нямат акушеро-гинекологично отделение — поклати глава Елена.

— Но при катастрофа или друг нещастен случай пострадалите се откарват в най-близкото болнично заведение — възрази Майлс. — Може би това е било именно Имперската болница… — Приведе се над екрана и промърмори: — Хайде, търси… А!

— Намери ли ме? — развълнувано попита тя.

— Не, намерих себе си — поклати глава той и продължи да прехвърля документацията. — Колко ли труд са хвърлили да се оправят след приложението на собствения си продукт… Имал съм късмет, че са разполагали с вносните утробни стимулатори 1 1 Грешка на преводача: естествено, не „стимулатори“, а „имитатори“ или „репликатори“. Бел.Mandor. … Да, ето ги тук… В противен случай едва ли биха опитали лечението и мама щеше да умре… Ето го и добрият стар доктор Вааген! Значи се е занимавал и с военномедицински изследвания… Логично — той е истински експерт по отровите… Би трябвало да имам два рождени дни. Първият е денят, в който са направили цезарево сечение на мама, а вторият — когато се ме измъкнали от стимулатора.

— А те коя дата са избрали?

— На цезаровото сечение. И това ме радва, тъй като излиза, че съм само шест месеца по-малък от теб… В противен случай щеше да бъдеш по-голяма с цяла година, а на мен са ми казали да не се занимавам с възрастни жени…

Пороят глупости най-сетне предизвика усмивката й, стана му по-леко. Присви очи по посока на екрана и повика поредния файл.

— Странно…

— Какво? — попита Елена.

— Някакъв секретен военномедицински проект, на който ръководител е баща ми…

— За пръв път чувам, че се занимава с научноизследователска дейнест — промълви с уважение Елена. — Той наистина е всестранно развита личност!

— Точно там е работата — поклати глава Майлс. — Цял живот се е занимавал със стратегия и тактика, и доколкото знам никога не е имал нищо общо с научноизследователска дейност! — На екрана се появи познатият вече секретен код. — Това е положението! — въздъхна. — Задай на проклетата машина един най-обикновен въпрос и веднага ще получиш още по-обикновена бетонна стена! Пак доктор Вааген, свързан с баща ми… Значи той е вършил преките изследвания… Много искам да видя какво се крие под гадния печат! — Отправи поглед в пространството и започна да си подсвирква, умът му напрегнато работеше.

— Май те обзема магарешкият инат — отбеляза с безпокойство Елена. — Не е ли по-добре да се откажем? Не е толкова важно…

— Тук липсва кодът на Илиан… — замислено промърмори Майлс. — Което означава, че има известен шанс да…