Лоис Бюджолд - Наемниците на Дендарии

— Който мисли зло, зло ще го намери… — изрецитира игриво Майлс, обърна се и докосна с длан компютърната конзола с двоен секретен код до мраморната камина, която беше директно свързана с Генералния щаб и резиденцията на императора. — Но ЗА ТОВА ТУК едва ли ще си помисли…

Елена зяпна от изненада като видя, че бронираната вратичка покорно се плъзга встрани, а холовидната система се включва след няколко докосвания на пръстите му.

— Мислех, че това тук е свръхсекретно… — прошепна тя.

— И наистина е — отвърна той. — Но капитан Куделка беше решил да помогне на обучението ми когато… — Горчива усмивка и махване с ръка: — …когато все още учех… Включвахме се в бойните компютри, онези истинските… А после симулирахме различни операции… Бях сигурен, че е забравил да изтрие личните ми кодове… — Пръстите му се свиваха и разпущаха в странен ритъм, на екраните се появиха сложни поредици от помощни указания.

— Какво правиш? — нервно попита тя.

— Влизам в кодовете на капитан Куделка. Чрез тях ще получа достъп до военните архиви.

— Господи, Майлс!

— Не се вълнувай — потупа ръката й той. — Не забравяй, че сме тук с интимни намерения. Тази вечер едва ли някой ще се отбие в библиотеката. А дори и да се отбие, той положително ще бъде капитан Куделка, от когото няма защо да се страхуваме… Започвам със служебното досие на баща ти… Ето. — Пред екрана на холовидната система започнаха да се оформят различни имена. — Били са длъжни да отбележат някакви данни за майка ти, ще ги използваме, за да открием истината… — Млъкна, на лицето му се появи озадачено изражение.

— Какво става? — разтревожено понита Елена.

— Възнамерявах да надникна в отрязъка от време около твоето раждане… Мислех, че е напуснал армията малко преди това, нали?

— Точно така.

— А споменавал ли е някога, че е бил на медицинска комисия и са го уволнили принудително?

— Не — поклати глава тя и надникна зад рамото му. — Това е смешно… Не са отбелязали причините…

— Още по-смешно е, че данните за предшестващата година са изцяло засекретени. Точно годината на твоето раждане… За достъп до тях е нужен специален код, който ще предизвика двойна проверка в момента, в който го набера… Да, така и очаквах… Свързан е с личния код на капитан Илиан… Решително не ми се ще да разговарям с него! — Буквално изстина при мисълта, че може да привлече вниманието на началника на Имперската служба за сигурност.

— Решително? — объркано го погледна Елена.

— Ще направим една разходка в миналото — въздъхна Майлс. — Назад през годините… Ето… По всичко личи, че баща ти не се е разбирал особено добре с Командора Ворутиер.

— Адмирал Ворутиер, който е бил убит на Ескобар? — любопитно попита Елена.

— Същият, Гес Ворутиер… — Вътре в себе си Майлс бе доста изненадан от факта, че Ботари е бил ординарец на Командора в продължение на няколко години. Винаги беше мислил, че той цял живот е бил в армията под прякото ръководство на баща му. Службата на Ботари при адмирала завършва с поредица от мъмрения, дисциплинарни наказания и засекретени медицински заключения. Майлс бързо ги прескочи, давайки си сметка, че Елена наднича зад гърба му. Във всичко това имаше нещо нередно. Дребни провинения водеха след себе си жестоки наказания, докато други — изключително сериозни, бяха подминати без устна забележка дори… Като например това, при което Ботари беше държал под прицела на плазмената си пушка някакъв военен инженер в продължение на цели шестнадесет часа, затворен в тоалетните помещения… Наистина ли го е направил? И защо?

Колкото по-назад се връщаше, толкова по-подредено беше досието. Участие в многобройни сражения на млади години. Медал за храброст след раняване, после още награди… Отлични оценки по бойно-техническа подготовка, протокол от приемните изпити…

— В онези години приемните изпити са били доста по-леки — промълви завистливо Майлс.

— Има ли нещо за дядо и баба? — попита с интерес Елена. — Той не говори и за тях… Доколкото зная, майка му е починала рано. Дори името й не зная…

— Маруся — отвърна Майлс без да отделя очи от екрана. — Така пише на фотостатичното копие, доста е неясно…

— Добро е — усмихна се Елена. — А баща му?

Уф, въздъхна в себе Майлс. Фотокопието на документа не беше чак толкова неясно, че да не личи кратката забележка „неизвестен“ в графата за баща. Майлс развълнувано преглътна и едва сега разбра защо Ботари беше толкова чувствителен по отношение на определени епитети, употребявани навсякъде и от всички…