Лоис Бюджолд - Етан от Атон

Брадаткото се усмихна.

— Аз съм фермер. Свикнал съм да ставам рано. А и нима може да е проблем, щом става дума за сина ми! Първородния, знаете… — той поглади растящата си брада и се засмя. — Е, мисля, че разбирате.

— А как се оказахте в Севарин, след като там в Лас-Сендес имате собствен Център?

— Заради СДБ. В Лас-Сендес ми казаха, че нямат нито един.

— Ясно… — Етан се прокашля. — Кажете ми, по някакви специални причини ли избрахте тази култура?

Фермера кимна утвърдително.

— Реших така след един случай по време на миналата жътва. Един мой приятел попадна под вършачката и остана без ръка. Случват се такива работи във фермите. А после му казват: ако беше отишъл по-рано при лекар, можеше да спасят ръката ти. Общината ни расте, скоро ще добавим и нови земи. Необходим ни е наш лекар, собствен. Всички знаят, че от СДБ излизат добри лекари. Кой знае дали някога ще успея да събера соцкредити за втори или трети син? Така че исках да получа най-доброто.

— Не всички лекари са произлезли от СДБ, — отбеляза Етан, — и разбира се, не всички които са произлезли от СДБ, са станали лекари.

Хаас се усмихна — вежливо, но скептично.

— А вие самият какъв сте, доктор Еркхарт?

— Е… да, — обърка се Етан, — наистина, аз съм СДБ-8.

Фермерът доволно кимна с вид на човек, когото лесно не можеш да излъжеш.

— Чух, че сте най-добрият доктор тук.

Той разглеждаше Етан с жадно любопитство, като че ли в чертите на доктора виждаше дълго лелеяния облик на сина си.

Етан събра ръцете си на триъгълник, стараейки се да изглежда доброжелателно и солидно едновременно.

— Така, добре. Много жалко, че не са ви съобщили нищо по кома. Нямало е нужда да ви държат в неведение. Както правилно се досетихте, при нас всъщност възникнаха проблеми с вашия, ъ-ъ… зародиш.

— Моят син. — настръхна Хаас.

— Н-не. Боя се, че не. Не и този път. — бързо произнесе Етан, съчувствено накланяйки глава.

Хаас се повъртя, сви устни и отново вдигна поглед, пълен с надежда.

— Може би все още не всичко е загубено? Знам, че можете да правите разни неща с гените. И да е скъпо, няма значение — братята ми по община ще ми помогнат, а аз ще се разплатя с тях по-късно…

Етан поклати глава.

— Съществуват само около тринайсет стандартни нарушения с които сме в състояние да се справим — някои форми на диабет, например. Те могат да се отстранят с помощта на генна комбинация в малка група клетки, ако открием дефекта в начален стадий. Понякога се удава да филтрираме болните клетки заедно с дефектните X-хромозоми от спермата. Има и много способи за предварителна диагностика, която се извършва още преди зародишния мехур да се постави в репликатора и да започне формирането на плацентата. По принцип ние вземаме една клетка и я прекарваме през системата за автоматична проверка. Само че системата открива само тези нарушения, за които е програмирана — около сто често проявяващи се дефекта. Не е изключена възможността, че системата ще пропусне някой рядък и трудноуловим дефект, такива случаи имаме около шест за година. Така че вие не сте единствен. Такъв ембрион обикновено го премахваме и оплождаме друга яйцеклетка. Това е най-разумното решение и всичко отнема не повече от шест дена.

— Значи да започнем всичко отначало… — въздъхна Хаас и почеса брадичката си. — Казваше ми Дъг, че е лоша поличба — да си пускаш бащинска брада преди да му е дошло времето. Изглежда, че е вярно…

— Това е само забавяне. — ободри Етан унилия фермер. — И понеже причината за нарушението е в яйцеклетката, а не в спермата, Центъра няма да ви иска заплащане за този месец. — добави той, правейки съответната бележка в досието.

— И какво да правя сега — пак да отида в родителската палата за да дам нов образец? — покорно попита Хаас.

— Да, не е лошо да го направите преди да си тръгнете. Тогава няма да ни се наложи да ви безпокоим излишно. Но има още един малък въпрос, който трябва да решим още сега. — Етан почувства, че се изчервява. — Боя се, че повече не можем да ви предложим формулата СДБ.

— Но аз пристигнах чак тук само заради СДБ — запротестира Хаас, свивайки огромните си юмруци. — По дяволите, аз имам право на избор! Защо да не можете?

— Разбирате ли… — Етан помълча, подбирайки думите си. — Работата е там, че заради СДБ вашия случай далеч не е първия. За съжаление, в последно време тази култура започна да… като че ли да остарява. Ние действително много се постарахме — всички яйцеклетки произведени за цяла седмица отидоха само за вашата поръчка. — Нямаше нужда да му обяснява колко ужасяващо мизерна беше тази продукция. — Ние положихме всички усилия — и аз, и най-добрите техници, отчасти поради факта, че това беше на практика последния шанс: от всички зародиши само един се оказа жизнеспособен след като започна делението на клетката. А после СДБ престана да работи. Боя се, че окончателно.