Вероника Блейк - Доминик

През последните няколко седмици Хенри Фармър редовно посещаваше семейство Дулин. Ади прилагаше всички усилия, за да ги събере с Доминик. Тя нямаше трудности с Хенри, който й бе признал, че бе влюбен в Доминик почти от първия миг, в който я бе срещнал. Ади смяташе, че притесненията му, че само се залъгва с налудничави старчески мечти, бяха чиста глупост. Сега Ади съсредоточаваше усилията си върху Доминик.

— Мисля, че вие с Хенри се разбирате добре. Държите се един към друг така, сякаш се познавате много отдавна — подхвърляше Ади, докато Доминик закопчаваше роклята, която пробваше в момента. Бяха пристигнали в Даусън рано сутринта. Франк и Хенри отидоха да купуват стоки, необходими за работата на парцелите, докато Ади бе настояла Доминик да я придружи до магазина за дрехи. Доминик се бе съгласила с неохота. Тя искаше да отиде с мъжете, за да купи някои неща за Елдорадо 12 с малкото парченца самородно злато, които бе намерила преди помятането.

— Искам да кажа, той е много по-възрастен от теб — продължи Ади, — но това не трябва да има значение за една жена, щом мъжът се отнася добре с нея.

Доминик сви рамене с безразличие. Тя бе водила същия разговор с Ади вече неведнъж и знаеше какви бяха намеренията на приятелката й. Въпреки че много пъти й беше казвала, че за нея Хенри бе само много добър приятел, Ади продължаваше да се опитва да превърне отношенията им в нещо повече.

— Тази рокля е прекалено голяма за теб, Ади — каза тя, след като закопча последното копче на талията й. — Виждаш ли колко свободно стои на талията?

Ади се засмя нервно:

— Мисля, че ще ми трябва малко по-голяма от тази.

— Но за какво ти е… — странният израз на лицето на Ади накара Доминик да млъкне. Очите й за момент срещнаха нейните. Тя усети, че Ади имаше нещо да й казва, и се надяваше, че няма да е свързано с Хенри. Ади не можеше да й каже нищо, което да промени мнението й за идеята да се ожени за Хенри, нито пък да намали решимостта й да се върне на Елдорадо 12 след няколко дни, когато семейство Дулин щяха да напуснат Даусън Сити.

— Ади, ако това е за Хенри… — започна тя.

Ади поклати отрицателно глава. Доминик сви рамене в недоумение, но преди да може да каже каквото и да било, Ади започна да говори:

— Трябва да ти кажа нещо — нещо, което може да те разстрои. Но независимо от всичко се надявам, че ще споделиш щастието ми.

Доминик продължаваше я гледа учудено. Тъй като очакваше приятелката й да каже нещо за Хенри, следващите й думи я завариха напълно неподготвена.

— Ще имам дете, Доминик! — Лъчезарна усмивка освети лицето на Ади. Тя повече не можеше да сдържа радостта си и сега, когато знаеше вече със сигурност, че е бременна, тя искаше да съобщи новината на целия свят. Все пак искаше да бъде тактична към чувствата на Доминик, затова бързо изтри усмивката от лицето си и добави: — Отдавна се досещах за това… Разбира се, може би не е време да ти го казвам сега…

— Напротив! — прекъсна я Доминик. — Много съм щастлива заради те& и Франк — каза тя. Това не беше лъжа и тя се учудваше как Ади можеше да си помисли, че ще бъде толкова егоистична да не се радва, ако приятелката й имаше нещо, което бе загубила тя. — Господи! — промълви тя задъхано. — Това е истинско чудо, нали? — тя си спомни, че Ади й беше казвала колко много бе искала да има деца от първия си мъж. Доминик си помисли, че навярно на Ади й е било много трудно да скрива от нея тази вълнуваща новина. Червенина заля бузите й. Тя се наведе и прегърна Ади. Не искаше Ади да види чувството на срам и вина, изписани върху лицето й. Преди да се отдръпне от прегръдките на приятелката си, Доминик обеща сама на себе си, че никога вече нямаше да натоварва другите със собствените си проблеми.

— Благодаря ти — каза Ади. — Знам, че ти е трудно да го приемеш, след като изгуби твоето дете, и като знам чувствата ти към капитана… — Ади забеляза, че лицето на Доминик пламна, а след това побледня внезапно. Не бяха говорили за Коул, откакто бе пометнала детето му, и Ади се надяваше, че чувствата към него бяха започнали да избледняват. Доминик не гледаше към нея, но Ади можеше да види неканената любов все още да блести в сините й очи. Дълбока тъга засенчи щастието на Ади.

— Аз съм тази, която трябва да бъде благодарна — каза Доминик. Тя се насили да погледне отново Ади. В очите на приятелката си тя виждаше собственото си неясно отражение — също както можеше да види в самата Ади отражение на онова, което тя искаше да стане един ден. Но първо трябваше да се научи да не поставя собствените си нужди и желания пред тези на останалите. — И едни ден ще ти докажа колко високо оценявам всичко, което ти направи за мен, Ади! Обещавам, че ще го направя!