Джеймс Блейлок - Последният сребърник

Семейното предание разказваше как една есенна утрин на задната веранда се разнесъл оглушителен шум. Сякаш някакво местно земетресение разтърсвало стъклата на прозорците. Времето било задушно и кой знае защо трополенето и раздрусването не изненадало никой, дори и малките деца. Разни буркани паднали от рафтовете в килера и се счупили, парапетът на верандата простенал, а къщата се разтърсила така, сякаш някакво ужасно провидение чакало нетърпеливо на прага, тропало с крак и проверявало джобния си часовник.

Бабата хванала здраво ръжена и отворила вратата. Десетината деца надзъртали покрай полите й.

Там на площадката стояло прасе, голямо като двуколка, със сребърна лъжица в зурлата си. Чакало и наблюдавало зяпналата срещу него фамилия, докато накрая бабата много внимателно и някак тържествено поела лъжицата. Прасето се обърнало и избягало, мятайки идиотските си крака, завило покрай курника и изчезвало завинаги от живота им. Тънката лъжица носела по ръба си отпечатъците на зъбите му, а на вдлъбната й част имало някакъв полуизтрит профил. Ако се вдигнела на лунна светлина под определен ъгъл, можело да се различи брадатото лице на фараон или на цар от Стария завет с втвърдена брада и неправдоподобна шапка. На изпъкналата страна имало гравирана луна, а може би извита риба или дори и двете, вплетени една в друга — трудно било да се каже, защото и този образ бил неясен и изтрит почти до заличаване.

Събитието възбудило духовете в Елтън в продължение на цяла седмица. Всички разговори се въртели около него, като че ли в онзи ден се било родило едно от десетте деца на баба със същия предмет между зъбите си. Към края на седмицата интересът към лъжицата поспаднал и след не много време никой в семейството или извън него вече не се вълнувал. Но бабата на Роуз не спирала да се грижи за лъжицата и редовно я лъскала. Случило се така, че след години тя била дадена на Наоми, която пък се запознала с бъдещия си съпруг именно покрай нея — или поне така се говореше — и че въпросният съпруг я смятал за нещо като талисман. Лъжицата изчезнала, когато той умрял… или бил убит, както мислеха някои. Роуз научила, че няколко години по-късно младата вдовица издействала трупът да бъде ексхумиран и тялото отворено. Намерили лъжицата в корема му и тя отново се появила на бял свят.

И след още доста години — почти седемдесет и пет години след фамозната поява на прасето в семейната ферма в Айова — Ендрю и жена му се преселиха от Едж Рок в Сийл Бийч и закупиха — отчасти и с парите на леля Наоми — дървена къща с тринайсет стаи с идеята да я ремонтират и отворят като мотел с ресторант. Смятаха да дават стаи под наем за пренощуване за седмица или месец. Щеше да има и кафене с меню, както и бар, отворени и в почивните дни. Леля Наоми щеше да се настани на горния етаж.

Лъжицата й пътувала все на Запад, заедно с нея самата, и сега се намираше в махагонов скрин, украсен с фрагменти от порцелан, редом с колекцията от делфтска керамика и последните напукани остатъци от порцеланов сервиз.

Имаше нещо в тази лъжица. Ендрю се затрудняваше да го дефинира. Нещо неопределено зловещо, подобно на огромен охлюв, може би, или на непозната разновидност на краставата жаба. Лъжицата сякаш видимо излъчваше своя път, водещ назад през прашното гробище в Айова до античните времена. Или може би все още й личеше, че е била изчовъркана от корема на мъртвец. Все неща, които не бяха маловажни.

Лъжицата носеше някакво послание, но той не знаеше какъв точно е смисълът му. Роуз беше безразлична към всичко това. За нея това бе само фрагмент от семейната история и най-вероятно измислен. В края на краищата, тя не е била родена, когато прословутото прасе се появило на задната веранда. И въобще, всичко това подозрително звучеше като поредната история на чичо Артър. Ендрю не можеше да не се съгласи с такава мисъл. Не, звучеше точно като една от историите на чичо Артър, което я правеше още по-любопитна.

И така, бяха се нанесли в дървената къща и запретвайки ръкави, започнаха да разопаковат различни кашони в продължение на седмици наред. После пребоядисаха всичко. Лазеха из студеното мазе, за да подменят ръждясалите тръби на канализацията. Прекараха нова електрическа инсталация на мястото на старата, която представляваше един-единствен кабел, чиято изолация плъховете бяха направили на дантела. Ендрю преобзаведе една от стаите в библиотека, вкара диван и кресла, донесе и ниски табуретки за крака, окачи на стената картина на клипер в открито море. Дори разопакова аквариумите си с намерение да ги направи поне дузина.