Дмитрий Биленкин: Проверка за разум

Събуди го някакъв шум. Скочи и се ослуша. Сърцето му се блъскаше отчаяно, но действителността победи видението. Глухо тропане и някакви неясни звуци нейде съвсем наблизо, едва ли не в тоалетната до неговата кабина. Още сънен, Питър излезе в коридора. Точно така: някой барабанеше отвътре по заключената врата на тоалетната, което само по себе си бе странно.

Питър отключи вратата и отвътре, като котка от чувал, изскочи Олег.

— Кой си прави тия шеги?! — крясна Олег, не давайки на Питър да се опомни. — Ама че развлечение, хумор на нивото на амеба, шеги на пещерни сатири.

— Нима ги е имало все пак? — объркан запита Питър.

Въпросът бе толкова нелеп, че двамата се загледаха с недоумение.

— Ще ме оставите ли най-сетне да се наспя? — чу се недоволен глас. Изскърца врата и в коридора надзърна, мигайки и присвивайки очи, Ев. — Каква е тая суматоха?

— Ами някой заключил Олег тук — промърмори Питър.

— А! — каза Ев. — Не са ли изгорили още някого в реактора? Време е според мен.

— Факт, някой заключи вратата с хихикане — измърмори Олег. — Бих искал да знам…

— Да, загадъчна история — кимна Ев. — Това звездолет ли е, или какво?

— Може да го е направил някой неизправен кибер — чистач — каза Питър.

— Аха! — очите на Ев блеснаха. — Обвита в галактичен мрак ютия зловещо се прокрадва до пантофите на космонавта… Впрочем, Питър, какво си направил с пантофите си?

— С какво?

Всички гледаха краката на Питър, обгорените му на много места пантофи.

— Ама че работа! — въздъхна Олег. — Тук е пълно е шегаджии.

— Наистина, Питър, с какво си ги изгорил така?

— Ев… — гласът на Питър трепна — трябва да поговоря с теб…

— Глупости! — Ев издърпа лентата от миографа. Какъв призрак? Диагностът показва, че си здрав и аз съм съгласен с тоя сандък.

— Уверявам те…

— Силна нервна възбуда, нищо повече. Всички основни реакции…

— А пантофите?

— Какво — пантофите? Какво общо имат с това пантофите? Изгорил си ги с нещо…

— С какво?

— С компот — завика Ев, — с борш! За какво намекваш? Тук е пълно с шегаджии, както каза Олег. Все майтапи си правят. Будят те посред нощ… Сенки на мъртъвци хихикайки, заключват вратата… Сега ще ти дам такава доза успокоително, такава доза…

Той се пресегна към масата, но така си и остана. На вратата бе застанал Антон Ресми. Стоеше и гледаше така, че на Питър се прииска веднага да изчезне.

— И тъй… — капитанът се запъти към Ев. — Като към биолог и медик на нашата експедиция, имам към вас един въпрос: може ли мишка да се превърне в, да речем, четвъртото измерение?

— Антон! — очите на Ев се разшириха. — И ти ли стана шегобиец?

— Шегобиец? Аз те питам сериозно: къде са животните?

— Животните?

— Да, животните от Бисера?

— Там, където трябва да бъдат. Какво има?

— Нищо. Просто ги няма там.

— Как… ги няма?

— И аз бих искал да знам!

— Но това не може да бъде.

— Така е.

— Антоне, не може да бъде!!! Що за глупави шеги?

Ев погледна към Питър, сякаш го подканяше да сподели възмущението му, после пак към капитана и лицето му пребледня.

„Да — помисли си Питър, като разглеждаше през рамото на Ев витализационните камери, — ако някой е полудял, то във всеки случай не съм аз. Ама че история!…“

Помещението бе пълно с малки и големи саркофази, в които автомати поддържаха необходимата среда, за да останат хванатите на Бисера екземпляри живи, но постоянно в спящо състояние. Почти една трета от саркофазите бяха празни. Не просто празни, а предизвикателно празни, защото на тях зееха дупки с внушителни размери с обгорени краища. На пулта, като подигравка, продължаваха да светят зелените лампички, което означаваше, че витализационните автомати са в изправност. Със закъснение и сякаш обидено мигаха сигналните лампички на системите, контролиращи жизнената дейност, които вече нямаше какво да контролират.

— Е, ще благоволите ли да обясните това?

Отговор не последва. Ев бе така пребледнял, че рижавите му мустаци изглеждаха сега огнени.

— Не бива да се вълнувате толкова — капитанът сложи ръка на рамото му. — Изчезнали са, ако не греша, стегрите, асфетите, троянците, катушите и ония… как се казваха?

— Мисандрите — промълви Ев.

— … Мисандрите. А псевдовлечугите са останали. Може би това ще ни подскаже обяснението?

Ев поклати глава.

— Витализационният сън се поддържа във всички херметични похлупаци на средностатистическо, оптимално за цялата група ниво. — Говореше монотонно, като че казваше назубрен урок. — Ако за някои индивиди даденото ниво се окаже недостатъчно, то съществото в такъв случай ще се събуди. Но в този миг контролиращият автомат веднага увеличава сместа… Което явно е и сторил. Нищо не разбирам. Тия дупки в капаците могат да бъдат изрязани само с електрожен.