Майкъл Бейджънт - Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Обсъдихме с него някои неща, за които при пръв удобен случай ще ти разкажа най-подборно — неща, с които чрез господин Пусен ще получиш възможности, с каквито дори кралете надали някога ще се сдобият; той твърди, че още дълги столетия едва ли някой ще се добере до тях. И не само това, толкова е трудно човек да ги открие, че няма под слънцето богатства, които да се мерят по ценност с тях. 11 11 Lepinois. Lettres de Louis Fouquet, p. 269. Писмото се пази в архивите на семейство Косе-Брисак, чийто представители са известни масони още от XVIII в.

И историците, и биографите на Пусен и Фуке не са успели да дадат задоволително обяснение на това писмо, в което недвусмислено се намеква за загадка от огромно значение. Малко след получаването му Никола Фуке е взет под стража и е хвърлен в затвора, където умира. Според някои историци е държан в килия, до която няма достъп никой, други смятат, че тъкмо той е Желязната маска. Междувременно Луи XIV се разпорежда да бъде иззета цялата му кореспонденция и я преглежда писмо по писмо. През следващите години кралят упорито се опитва да се сдобие с оригинала на картината „Аркадийски овчари“ на Пусен. Когато накрая я получава, я държи в покоите си във Версай.

Каквато и художествена стойност да има, на пръв поглед картината изглежда най-обикновена. На преден план са изобразени трима овчари и една овчарка, вперили поглед в надписа върху разяден от времето надгробен камък: „ET IN ARCADIA EGO“. Зад тях се извисяват зъбери, каквито обикновено свързваме с платата на Пусен. Според Антъни Блънт и други изкуствоведи, запознати е творчеството на художника, пейзажът е плод на авторовото въображение. В началото на 70-те години на нашия век обаче бе открит гроб досущ като този върху картината: двата гроба са разположени в една и съща местност, имат еднакви размери, пропорции, форма, заобикаля ги еднаква растителност, еднаква е дори скалата, върху която един от овчарите е подпрял крак. Истинският гроб се намира край село Арк на десетина километра от Рен Льошато и на пет километра от замъка Бланшфор. Застанеш ли пред него, се открива абсолютно същата гледка, както върху платното на Пусен: един от върховете върху фона на картината е Рен Льошато.

Не се знае кога е правен гробът. Възможно е, разбира се, надгробният камък да е поставен съвсем наскоро; как обаче хората, издигнали го точно там, са намерили местност, която да съответства толкова точно на пейзажа върху картината? По-вероятно е да го е имало и по времето на Пусен и в „Аркадийски овчари“ художникът да е пресъздал до най-малките подробности истинската местност. Според тамошните селяни надгробният камък си стои там още от времето на прадедите им. Някои твърдят, че той е упоменат и в мемоари, писани през 1709 г. 12 12 Delaude. Cercle d’Ulysse, p. 3. Според автора гробът се споменава в мемоарите на абат Делмас от XVII в. Явно става дума за мемоарите на абата от 1709 г. Отпърво ръкописът се съхранява в Келтската академия, откъдето изчезва. В началото на века се появява отново и извадки от него са обнародвани (вж. Current. Notice historique, 917). В тях обаче не става дума за гроба. Можем само да предполагаме, че информацията се съдържа в липсващите части на ръкописа на Делмас, който сега е в частна сбирка в Лиму и не ни бе предоставен.

Според регистрите на село Арк земята, където е надгробният камък, принадлежи на един американец, някой си Луис Лорънс от Бостън, щата Масачузетс. През 20-те години на нашия век той отворил гробницата, но не намерил вътре нищо. По-късно в нея са погребани жена му и тъща му.

Докато подготвяхме за Би Би Си първия от филмите за Рен Льошато, снимахме цяла сутрин гроба. По едно време отидохме да обядваме и когато след три часа се върнахме, видяхме, че някой се е опитал да натроши и събори надгробния камък.

Дори и някога върху него да е имало надпис, с времето той се е заличил. Колкото до надписа върху надгробната плоча в картината на Пусен, той според традицията е елегичен: Смъртта оповестява злокобното си присъствие дори в Аркадия, идиличния пасторален рай от древните митове и легенди. И все пак надписът е интересен с това, че в него липсва глаголът. Буквално преведен, той гласи:

И В АРКАДИЯ A3…

Защо го няма сказуемото? Може би по философски причини — така авторът се откъсва от времето, абстрахира се от минало, настояще и бъдеще и намеква, че има предвид вечността. Или причината е по-прагматична?

Кодовете в свитъците, намерени от Сониер, изобилстват от анаграми, получени чрез разместване и пренареждане на буквите. Дали и „ET IN ARCADIA EGO“ не е анаграма? Дали глаголът не е пропуснат, та надписът да се състои само от определени букви? В писмо един от телевизионните зрители изказа предположението, че това наистина е така: той бе пренаредил буквите в свързан текст на латински: