Майкъл Бейджънт - Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

I TEGO ARCANA DEI 13 13 Пази се! Аз крия божии тайни (лат.). — Бел.авт.

Останахме приятно изненадани от това откритие. По онова време и през ум не ни минаваше колко уместно е предупреждението.

Започнахме проучването с нещо, с което бяхме донякъде запознати: с еретическото движение на катарите, или албигойците, и с кръстоносния поход, предприет заради тях през XIII в. Знаехме, че катарите са свързани по някакъв начин със загадката около Сониер и Рен Льошато. Първо, в селото и околността са живели множество привърженици на тази средновековна ерес, които по време на Албигойския кръстоносен поход са подложени на жестоки гонения. Историята на региона е обагрена с кръвта на катарите, което и до ден-днешен има своите последици. Днес, когато не са застрашавани от гонения, мнозина местни хора признават открито, че са катари, имат си дори катарска църква и свой, „катарски“, папа, който до смъртта си през 1978 г. живее в село Арк.

Знаехме, че Сониер се е интересувал живо от историята и фолклора на родния си край, тоест няма как да не се е докоснал и до катарската мисъл и традиции, да не е бил наясно, че през XII и XIII в. Рен Льошато е бил ключово селище и своеобразен бастион на катарите.

Вероятно е знаел и множеството предания за тях, както и мълвата, че те са притежавали легендарния Свещен Граал. А ако Рихард Вагнер наистина е ходил в Рен Льошато, за да търси нещо, свързано с Граала, Сониер сигурно е знаел за това посещение.

Нещо повече, през 1890 г. в Каркасон идва нов библиотекар — Жюл Доанел, който основава неокатарска църква 14 14 През 1888 г. Доанел се натъква в Градската библиотека на Орлеан на ръкопис от 1022 г., писан от гностик, който същата година е изгорен на клада. След като прочита ръкописа, Доанел става ревностен гностик (вж. Lauth. Tableau de l’au dela, p. 212). . Доанел пише много върху наследството на катарите, а през 1896 г. вече е член на Дружеството за изкуство и наука на Каркасон. През 1898 г. е избран за негов секретар. В дружеството членуват мнозина познати на Сониер, както и най-добрият му приятел, абат Анри Буде. От своя страна, Доанел е близък на Ема Калве, така че не е изключено да се е познавал и със Сониер.

Съществува още една, по-основателна причина да свързваме катарите със загадката на Рен Льошато. Текстът в един от свитъците, намерени от Сониер, е осеян със ситни букви — осем на брой, които очевидно се различават от другите. Три се показват над реда, останалите пет са под него. Достатъчно е да ги прочетем заедно, за да получим две думи: „REX MUNDI“. Всеки, запознат с катарите, ще ви каже, че те използват този термин.

Въз основа на тези факти ни се стори разумно да започнем проучването си от катарите. Ето защо решихме да се запознаем подробно с техните вярвания, традиции и история, със средата, в която са живели.

През 1209 г. войска от 30 хиляди рицари и пешаци се спуска като вихрушка от Северна Европа и нахлува в Лангедок, област, разположена в подножието на Североизточните Пиренеи, която днес се намира в Южна Франция. Рицарите опустошават района, унищожават реколтата, разрушават до основи селищата и подлагат на сеч населението. По най-жесток начин са убити толкова много хора, че това вероятно е първият случай на „геноцид“ в новата история на Европа. Само в град Безие, и то в църквата, са изклани над 15 хиляди мъже, жени и деца. Когато един от пълководците пита папския нунций как да различи еретиците от правоверните, той му отвръща: „Избийте ги до крак! Господ ще познае своите!“ Макар и често цитирани, тези думи може и да не принадлежат на нунция, при всички положения обаче те олицетворяват фанатизма и жестокостта, с които са извършени погромите. В писмо до Инокентий III същият нунций оповестява гордо, че „не е пощаден никой, независимо от пола и възрастта“.

След Безие нашествениците превземат цял Лангедок. Падат Перпинян, Нарбон, Каркасон, Тулуза. Откъдето минат, победителите подлагат всичко на огън и меч.

Карта 3. Лангедок и катарите.

Продължила четирийсет години, тази война днес е известна като Албигойския кръстоносен поход и напълно отговаря на това име, понеже е обявена не от друг, а от папата. Досущ като кръстоносците, поели към Светите места, участниците в този поход са с кръст върху гърдите и също получават опрощение на греховете, осигурено място в рая и всичко, което успеят да плячкосат. И още нещо — не им се налага да прекосяват морето. Според феодалните закони се сражават най-много четирийсет дни, освен ако не желаят да се обогатят още повече.