Майкъл Бейджънт: Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Бурната история на местността е изпъстрена с разкази за баснословни съкровища. Според множество предания катарите например притежават нещо безценно: Свещения Граал. Вдъхновен от тези легенди, Рихард Вагнер отива на поклонение в Рен Льошато, преди да напише своята последна опера — „Парсифал“, а по време на нацистката окупация през 1940–1945 г. германските части правят тук на няколко пъти разкопки, при които не откриват нищо. Според преданието пак тук е скрито изчезналото съкровище на рицарите тамплиери, чийто велик магистър Бертран дьо Бланшфор също поръчва да бъдат прокопани някакви странни ровове. Според всички разкази изкопните работи са пазени в дълбока тайна и са възложени на германски рудничари, доведени тук специално за това. Ако край Рен Льошато наистина е скрито съкровището на тамплиерите, вече е ясно защо в намерените от Сониер свитъци се среща думата „Сион“.

Не е изключено тук да са заровени и други съкровища. В периода между V и VIII в. територията на днешна Франция е управлявана в по-голямата си част от династията на Меровингите, към която спада и Дагоберт II. По негово време Рен Льошато е бастион на вестготите, самият той е женен за принцеса с вестготско потекло. В селището вероятно се е намирала кралската съкровищница, а тя според хрониките е твърде богата: с нея Дагоберт смята да завладее нови и нови територии, ето защо я крие край Рен Льошато. Ако Сониер се е натъкнал на част от това имане, се изяснява защо в кодовете се споменава и Дагоберт.

Катарите. Тамплиерите. Дагоберт II. А тук сигурно е било скрито и още едно баснословно съкровище — на вестготите, което те са натрупали по време на неудържимия си поход през Европа. То вероятно е съдържало не само трофеи, но и нещо с огромна стойност — и в пряк, и в преносен смисъл — за религиозната традиция в Западна Европа: легендарното съкровище на Йерусалимския храм, което дори в по-голяма степен от рицарите тамплиери обяснява защо в свитъците на Сониер се споменава Сион.

През 66 г. в Палестина избухва въстание срещу римското владичество. Четири години по-късно, през 70 г., Йерусалим е изравнен със земята от легионите на императора, предвождани от неговия син Тит. Храмът е разграбен и всички предмети в тази светиня са пренесени в Рим. Както личи от изображенията върху триумфалната арка, построена в чест на Тит, сред тях са огромният златен свещник за седем свещи, толкова почитан от евреите, и дори Кивотът.

След три и половина века, през 410 г., Рим на свой ред е плячкосан от вестготите, предвождани от Аларих Велики. Според историка Прокопий Аларих заграбва „съкровищата на Соломон, цар на евреите, които си заслужаваше да бъдат видени, тъй като бяха украсени с изумруди и едно време са били пренесени от Ерусалим в Рим“ 8 8 Procopius. History of the Wars. Book 5, XII. .

Тоест не е изключено Сониер да е забогатял толкова внезапно, защото е открил някое от тези съкровища, попадало през вековете в различни ръце — от Йерусалимския храм у римляните, сетне у вестготите и накрая у катарите и рицарите тамплиери. В такъв случай е ясно защо в свитъците се говори, че въпросното съкровище е „принадлежало“ и на Дагоберт II, и на Сион.

Дотук имахме чувството, че разследваме загадката около едно съкровище. А такива загадки, дори да са свързани със съкровището на Йерусалимския храм, в крайна сметка не са от особено значение. Хората непрекъснато се натъкват на скрити съкровища, малки и големи, безспорно вълнуващи, загадъчни, хвърлящи светлина върху миналото. Ала не са много откритията, които оказват пряко влияние — политическо или друго, върху настоящето, освен ако въпросното съкровище не е свързано с някаква сензационна тайна.

Не изключвахме възможността Сониер да е намерил съкровище. Но бяхме убедени, че заедно с него той е открил и някаква тайна, историческа тайна от огромно значение за неговата епоха, пък и за наше време. Ако свещеникът бе намерил само пари, злато и скъпоценности, много моменти в неговия живот оставаха необясними, например, че е бил приет в средите, близки до Офе, че се е сприятелил с Дебюси и е бил любовник на Ема Калве, както и че църквата проявява изострен интерес към него, че той се държи доста дръзко с епископа, а Ватиканът си затваря очите за поведението му. Няма обяснение и фактът, че свещеникът от съседната енория отказва да му даде последно причастие и че Хабсбургският ерцхерцог се вдига да го посети в затънтеното селце в Пиренеите. По-късно се разбра, че въпросният ерцхерцог е Йохан Салватор фон Хабсбург, известен с псевдонима Жан Орт. През 1889 г. той се отказва от всичките си права и титли и след два месеца е изгонен от Австро-унгарската империя. Малко по-късно посещава Рен Льошато. Официално се смята, че е починал през 1890 г. всъщност обаче той умира през 1910 или 1911 г. в Аржентина 9 9 Вж. Dr. Rouill, Dugast. Les maisons souveraines de l’Autriche. Paris, 1967, p. 191. — Бел.авт. . Парите, златото и скъпоценностите не обясняват и невероятната загадъчност, с която е забулена цялата история, като се почне от сложните кодове и се стигне до Мари Дьонарно, изгорила завещаните й пари. Пък и самата Мари е обещала да разкрие някаква „тайна“, която дава не само богатство, но и „власт“.