Майкъл Бейджънт: Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

След като се връща в Рен Льошато, Сониер отново се заема с реставрацията на църквата. По време на разкопките се натъква на плоча със странни изображения от VII–VIII в., под която вероятно е имало крипта или гробница, защото според преданието заедно с нея са намерени и кости. Сониер се впуска и в други донякъде необичайни начинания. В двора на църквата например е гробницата на Мари, маркиза на Отпул дьо Бланшфор, чийто надгробен камък е изработен и положен от абат Антоан Бигу, предходника на Сониер отпреди век, автор на два от загадъчните документи. Надписът върху надгробната плоча, в който има доста преднамерени грешки в правописа и разделното изписване на думите, е съвършена анаграма на закодирания в свитъците текст за Пусен и Тение. Ако пренаредим буквите, ще получим вече цитираното загадъчно послание за Пусен и Сион, а грешките са допуснати така, че да ни тласнат към разчитането му.

Сониер не знае, че надписът върху гроба на маркизата вече е преписан, и го заличава. Това обаче не е единствената му странна кощунствена постъпка. Заедно с вярната си икономка свещеникът тръгва да обикаля надлъж и шир местността и да събира камъни, които на пръв поглед нямат никаква стойност. Започва и активна кореспонденция с различни хора във Франция, Германия, Швейцария, Италия, Австрия и Испания, чиито имена не знаем. Запалва се и да колекционира марки, които за истинския филателист нямат никаква стойност. Осъществява с различни банки твърде неясни сделки. За една от тях чак от Париж пристига човек, който да помогне на свещеника от Рен Льошато.

Само за пощенски разходи Сониер изразходва значителни средства, каквито не би могъл да си позволи с дотогавашната си годишна заплата. После, през 1896 г., започва да живее на широка нога и да харчи баснословни суми, които до смъртта му през 1917 г. възлизат във франкове най-малко на няколко милиона лири стерлинги.

Известна част от това паднало му сякаш от небето богатство Сониер изразходва в полза на обществото: до селото например е направен хубав път, прокарана е канализация. С друга част от парите си финансира още по-благородни начинания, например изграждането на кулата Магдала, обърната към голия склон на планината. Свещеникът си построява и вила с името „Витания“, в която обаче изобщо не е живял. А църквата не само е реставрирана, но и е обзаведена и изографисана по твърде причудлив начин. Над портика пише на латински:

TERRIBILIS EST LOCUS ISTE 6 6 Това място е ужасно (лат.). — Бел.авт.

Вътре точно до входа се възправя страховита статуя на демона Асмодей, пазител на тайни и скрити съкровища, а също — според древноеврейските предания, строител на Соломоновия храм. По стените на църквата върху каменни плочи в ярки, крещящи цветове са изобразени мъките на Христос по пътя към Голгота. В изображенията откриваме странни несъответствия, детайли и очевидни отклонения от общоприетия библейски разказ. В картина VIII например виждаме дете с карирана шотландска наметка, а в картина XIV — пренасянето на тялото Христово до гроба върху фона на черно нощно небе с огромна пълна месечина. Сониер сякаш се опитва да намекне нещо. Но какво? Че Исус е погребан през нощта, няколко часа по-късно, отколкото в Библията? Или че тялото е не погребвано, а изваждано от гроба?

Докато е погълнат от работата по обзавеждането на реставрираната църква, Сониер продължава да пилее баснословни суми. Колекционира рядък порцелан, скъпи тъкани, антични предмети от мрамор. Създава оранжерия и зоологическа градина, както и богата библиотека. Според преданието малко преди смъртта си възнамерява да вдигне нещо като Вавилонска кула, отрупана с книги, от която да проповядва. Не пренебрегва и енориашите. Организира пищни гощавки и увеселения, живее досущ като средновековен владетел в своето малко непревземаемо царство в планината. Посреща в затънтената си непристъпна енория не един и двама знатни гости, сред които, разбира се, е и Ема Калве, както и министърът на културата на Франция. Ала най-високопоставената и влиятелна личност, посетила неизвестния селски свещеник, вероятно е ерцхерцог Йохан фон Хабсбург, братовчед на императора на Австрия Франц Йосиф. По-късно се разбира, че Йохан фон Хабсбург и свещеникът са открили в един и същи ден банкови сметки и че ерцхерцогът е превел на Сониер значителна сума.

В началото духовниците се правят, че не забелязват нищо. Когато обаче архиепископът на Каркасон умира, неговият приемник се опитва да разбере откъде Сониер разполага с толкова много пари. Но селското кюре се държи нагло и предизвикателно и отказва да даде обяснение, както и да се премести в друга енория. Тъй като няма в какво друго да го обвини, архиепископът отсъжда, че Сониер е допуснал симония и е отслужвал незаконни литургии, след което местният съд го отстранява от енорията. Сониер обжалва това решение пред Ватикана и папата го оправдава и го възстановява на старото място.