Майкъл Бейджънт: Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

През 1971 г. завърших първия си филм с думите: „Предстои да бъде разкрито нещо необикновено… и то в най-скоро време.“

В тази книга обясняваме какво е това „нещо“ и защо то е толкова необикновено.

Хенри Линкълн

17 януари 1981 г.

Карта 1. Основни градове и местности във Франция, свързани с проучването

В началото на проучването не знаехме какво точно търсим. Нямахме теории и хипотези, не се опитвахме да докажем нищо. Обратното, само се опитвахме да намерим обяснение на любопитната загадка от втората половина на XIX в., без да имаме за цел да стигнем до изводите, които по-късно направихме. Постепенно, стъпка по стъпка, бяхме насочени към тях, сякаш фактите, които трупахме, имаха разум и сами ни водеха.

Отпърво смятахме, че сме се заели със загадка от местно значение, определено интригуваща, но не особено важна, засягаща само едно селце в Южна Франция. Мислехме, че тя представлява предимно научен интерес, макар да включваше редица изумителни исторически факти. Надявахме се, че изследването ни ще хвърли светлина върху някои страни от западноевропейската история, но и през ум не ни е минавало, че можем да я пренапишем. Още по-малко сме очаквали, че онова, което ще установим, има връзка, и то съществена, с нашето съвремие.

Нашето издирване — а то наистина си беше издирване, започна от една наглед ясна история. Тя не се отличаваше кой знае колко от множеството предания за „съкровища“ и „неразгадани тайни“, с каквито изобилстват историята и фолклорът на всяка провинциална област. Във Франция вече бе публикувана нейна версия, привлякла вниманието, но толкоз. По-късно установихме, че тя гъмжи от грешки. Нека обаче като начало преразкажем тази история, както тя бе публикувана през 60-те години на нашия век и както я прочетохме за пръв път 1 1 De Sede, G. Gerard. _L’or de Rennes. _Charroux, Robert. Tresors du monde. Paris, 1962, p. 247. .

На 1 юни 1885 г. във френското селце Рен Льошато пристига нов енорийски свещеник, Беранже Сониер 2 2 Annuaire. Ecclesiastique, p. 282. , снажен, хубав, енергичен и както личи, много интелигентен мъж на трийсет и три години. В семинарията, която е завършил наскоро, мнозина му предричат бляскава кариера на духовник — едва ли някой е очаквал, че той ще се озове в затънтено селце в подножието на Източните Пиренеи. В един момент обаче Сониер явно си навлича неприязънта на висшестоящите. Какво точно е сторил, ако изобщо е сторил нещо, си остава неясно, но скоро той губи всякакви шансове да се издигне. Изглежда, за да се отърват от него, го пращат в енорията на Рен Льошато.

По онова време селцето наброява едва двеста жители. Кацнало на стръмен планински връх, то отстои на около трийсет и пет километра от Каркасон и би могло да се стори на мнозина тих пристан за доживотно усамотение далеч от удобствата на цивилизацията, далеч от предизвикателствата за един буден и търсещ дух. Това безспорно е тежък удар за амбициозния Сониер. Той обаче донякъде е възмезден — тук е неговият роден край, израсъл е на няколко километра от Рен Льошато, в село Монтазелс. Тоест въпреки несгодите Сониер сигурно се е чувствал в свои води в тази местност, която е познавал още от дете.

В периода от 1885 до 1891 г. получава годишно около шест лири стерлинги в тогавашни франкове, скромна сума, каквато обаче не взима никой провинциален френски свещеник от края на миналия век. Заедно с даренията на енориашите явно му е стигала ако не да живее на широка нога, то поне да не мизерства. През тези шест години Сониер не може да се оплаче от съдбата си. Радва се на спокойствие, ходи за дивеч и риба по планините и реките на своето детство. Чете до премала, усъвършенства латинския си, усвоява гръцки, заема се да учи и староеврейски. Наема за икономка и прислужница една осемнайсетгодишна селянка, Мари Дьонарно, която ще остане с него до края на живота му. Често гостува на своя приятел абат Анри Буде, кюре в съседното село Рен Лебен. Напътстван от Буде, се впуска да изучава бурната история на областта, история, оставила отпечатъка си върху всичко наоколо.

Така например на няколко километра югоизточно от Рен Льошато се извисява друг връх — Безю, където са се запазили развалините на средновековна крепост, принадлежала на рицарите тамплиери. На трети връх, отстоящ на километър-два от Рен Льошато, са се съхранили останките от фамилния замък на Бертран дьо Бланшфор, четвъртия поред велик магистър на тамплиерите, ръководил прочутия орден в средата на XII в. През Рен Льошато и околностите някога са минавали поклонниците, тръгнали от Северна Европа към Сантяго де Компостела в Испания. Тук са се съхранили множество предания и легенди за едно бурно, драматично и често пъти удавено в кръв минало.