Александър Беляев - Вечният хляб

— Кажете ми защо обвинявате тъкмо мен? — прекъсна Бройер защитника си. — Нали Роденщок и Кригман продаваха „хляба“!

Адвокатът се засмя.

— Работата е там, че държавата монополизира „хляба“ и вече тя го продаваше. Но правителството няма да признае вината си! За да се оправдае пред народа, то трябва да обвини някого и така да отвлече вниманието.

— Сега всичко ми е ясно — каза Бройер. — При такива условия трудно ще се оправдая.

— Да, няма да е лесно. Бихте могли само с едно нещо да купите оправданието си — като изобретите колкото се може по-скоро „противоотрова“, средство, което да унищожи изобретението ви.

— Но затова трябва да работя! — разгорещи се Бройер.

— Ще ви дадат тази възможност — отговори адвокатът. — Днес ще ви преместят в лаборатория, която е обзаведена тук, в затвора. Ще ви бъде предоставено всичко, необходимо за работа. Повярвайте ми, за вас това ще бъде най-добрият начин за защита.

— Позволете да ви се представя, хоноруван доцент Шмид. Командирован съм да ви помагам. Вече работих като биохимик при Роденщок и Кригман. Успях да открия състава на вашия „хляб“ и да го произвеждам за износ.

— Виж ти, значи и вие сте „съучастник“ в престъплението! — каза Бройер. — По този повод ли се оказахте мой помощник в затворническата лаборатория?

— Представете си, не. Мене не ме закачаха. Очевидно сметнаха, че една жертва е достатъчна.

— Но Роденщок и Кригман също са на свобода нали?

— О, да, и преуспяват както преди. Сега те правят машини за механично унищожаване на „хляба“ и печелят от това много пари. Всички заможни хора се снабдиха с такива машини. Хиляди работници се трудят за унищожаването на „хляба“. Уви, работният ден в целия свят е увеличен на дванайсет часа. Какво да се прави! Навсякъде е обявено военно положение. Работниците са мобилизирани. Всякакви стачки се наказват най-жестоко.

Бройер наведе глава, смазан от мъка.

„Горкият Бройер! За това ли е мечтал?“ — помисли си Шмид. Дожаля му за стареца.

— Погледнете как е обзаведена лабораторията! Хубаво, нали?

Бройер се сепна от замислеността си и като познавач огледа лабораторията. Остана доволен. Когато видя микроскопа, ретортите и колбите, той сякаш се посъвзе след всички преживени вълнения. Дощя му се да работи.

— Да, да, хубава лаборатория — рече той. — Липсват някои пособия, но ние естествено ще получим всичко необходимо. Да се хващаме на работа!

— Чудесно! Ние с вас бързо ще се справим с „тестото“. Впрочем кажете, професоре, с какво си обяснявате растежа му? Само с повишената температура с настъпването на лятото ли?

— Разбира се, не само с това. В летния въздух има повече бактерии, отколкото през зимата. Моите едноклетъчни получават повече храна и „хлябът“ усилва растежа си.

— Така и предполагах — каза Шмид. — Затова радикалното унищожение на „вечния хляб“ може да тръгне по два пътя. Или трябва да намерим култура от такива бактерии, които ще поглъщат по-голямо количество „тесто“, отколкото то расте, или пък трябва да стерилизираме въздуха наоколо и по такъв начин да лишим от храна едноклетъчните, от които се състои вашето „тесто“.

— Мислех за първия начин — рече Бройер. — Но и вашето предложение за стерилизация на въздуха ми се струва не по-малко интересно.

— Тогава ще работим в две насоки.

Бройер намери в лицето на Шмид опитен, талантлив помощник и добър приятел. Двамата работеха неуморно и работата им щеше да върви още по-добре, ако посещенията на следователя не изкарваха от релсите Бройер. След тези посещения той ставаше потиснат, нервничеше. Шмид се опитваше да го успокои, колкото можеше.

— Не обръщайте внимание на този плъх в съдийска тога. Каквото и да казват, вашето изобретение си остава велико. Всяка научна работа е съпроводена с неуспехи. Сега работим, за да унищожим изобретението ви. Но няма да спрем с тази „разрушителна“ работа. Ние ще турим юзди на вашето „тесто“, ще го направим послушно оръдие в ръцете на човека и ще спасим от глад човечеството.

Цял свят следеше с напрегнато внимание опитите в затворническата лаборатория. Но търпението на хората явно се беше изчерпало. Вестниците все по-често пишеха, че е време професор Бройер да бъде осъден, тъй като по всяка вероятност не ще може да разреши проблема. Шмид, който успяваше да прегледа вестниците, криеше тези съобщения от Бройер, за да не го тревожи.

Ала веднъж в ръцете на Бройер попадна една такава статия. Той дълго време стоя замислен, а вечерта накара Шмид да си легне по-рано, тъй като почти не беше спал вече много нощи.