Александър Беляев - Вечният хляб

Но думите на Бройер бяха заглушени от рева на тълпата. Рибарите заблъскаха с канджите като със стенобойни машини. Ала вратата и капаците на прозорците не поддаваха…

Обсадата продължи. Уморените се сменяха от други и упорито дънеха вратата. Привечер дъските вече доста бяха пострадали. На няколко места острите канджи бяха направили дупки. Но и армията от шишковци ужасно се умори. Рибарите насядаха около къщата и започнаха да обсъждат план за действие. На мнозина работата с канджите се струваше уморителна и дълга. Трябваше да измислят по-бързи начини, за да превземат обсадената крепост.

Безредните крясъци постепенно затихнаха. Неорганизираната тълпа постепенно се превръщаше в организирана „армия“, със свой щаб и свои военачалници.

„Това е лошо“ — помисли си Бройер.

— Я го виж как маха с ръце, това е Фриц, познавам го — каза Карл, като посочи един рибар.

Фриц обясняваше нещо на рибарите. Те го слушаха внимателно, после пак се развикаха и тръгнаха нанякъде, като оставиха няколко души пред къщата.

„Нима ги убеди да не правят глупости? — помисли Бройер. — Но тогава защо оставиха тези часовои?“

Минаха около два часа. Тогава Бройер видя, че селяните се връщат, и веднага разбра плана им. Те носеха на рамо по сноп вършини.

— Какво е това? Искат да ни изгорят живи ли? — попита уплашен Карл.

— Ще се помъчим да останем живи — отговори Бройер, който наблюдаваше как рибарите трупат вършините при вратата и стените на къщата.

— Я да пуснем нашата „артилерия“ — рече професорът.

Карл донесе няколко пачки с ракети. И преди още рибарите да запалят кладите, Бройер и слугата му пуснаха десетки ракети сред обсаждащите. Тези ракети бяха особени. Те силно съскаха, трещяха, изригваха струи огън, хвърчаха на всички страни и оставяха след себе си задушлива смрад. Въпреки ужасния си ефект, ракетите бяха съвсем безвредни. Но те предизвикаха истинска паника сред врага. Рибарите хукнаха да бягат, като закриваха уста с ръце и кихаха. Бяха сигурни, че са ги отровили със задушлив газ.

Минаваше полунощ. Нащърбената луна се показа сред разпокъсаните, подгонени от вятъра облаци. Рибарите, убедили се, че са здрави и читави, се върнаха пред къщата тъкмо когато професорът се канеше да бяга, възползувайки се от отстъплението на врага.

На разсеяната лунна светлина Бройер видя как рибарите, превързали носа и устата си с кърпи, приближават към къщата. Нападателите държаха в ръце запалени фенери. Въпреки дебелината и тромавостта си този път те действаха бързо и решително. „Организацията на армията“ беше свършила своята работа. Преди Бройер да пусне нов залп ракети, запалиха кладите, отдръпнаха се настрана и седнаха.

— Лошо — каза Бройер, като гледаше как огнените езици обхващат сухите клони на смолистите дървета. Той потри чело и се замисли. — Друго средство няма, освен да прибегнем към газова атака… Газът е безвреден и никой няма да загине. Но врагът ще поспи поне три часа.

Бройер бързо отиде в лабораторията и изнесе оттам две бутилки. Отвинти капачката на едната бутилка и оттам излезе струя почти безцветен газ. Когато пуснаха първата бутилка, Бройер и слугата му си сложиха противогазови маски и след нея отвориха още три. Газът действуваше бързо и ефикасно. Щом газовата вълна стигна до рибарите, те започнаха да падат.

— Можем да тръгваме — каза Бройер.

Те излязоха, затвориха вратата, бързо разхвърляха горящите клади и угасиха огъня. Появилият се вятър разсея газа.

— Толкова по-добре, след час-два всички ще бъдат на крак. През това време ние ще сме вече далеч.

Бройер отвори гаража, изкара малката двуместна кола и двамата с Карл се качиха в нея. Излязоха през вратата и бързо потеглиха към най-близкия град.

На сутринта рибарите се събудиха и с недоумение се заоглеждаха един друг. Какво беше станало с тях? Около къщата се въргаляха разпръснати клони и съчки. Вътре цареше тишина.

Те разбиха вратата и влязоха. В къщата нямаше никой.

— Отишъл си е! Избягал! Надхитри ни!

Мъжете се върнаха разочаровани в селото и чак тогава си спомниха за съвета на Бройер как да унищожат „тестото“. Донесоха голям котел, накладоха огън под него и започнаха да хвърлят вътре „тесто“. От котела се вдигна смрад, „тестото“ бързо се топеше и оставяше малко утайка на дъното. Ония, които нямаха котли, стриваха „тестото“ между камъни или го биеха в чутури. Работата вървеше доста спорно, но „тестото“ беше прекалено много и рибарите трябваше да се трудят цял ден, за да се справят с непрекъснато растящата грамада.