Сандра Браун - Предизвикателството

— Каза, че за тренировъчния лагер ще бъда в страхотна форма.

— Това е чудесно, Трент! — възторжено възкликна тя, като потисна в себе си вълната от тъга, която я заля при тази новина. Когато замине за лагер, той завинаги ще напусне живота й.

— Предполагам, че почивката и спокойният живот си казват думата — усмихна й се и почернялото му от слънце лице светна. — Гладна ли си?

Тя кимна:

— Така и не успях да обядвам.

— Нито пък аз.

Заведе я в един от любимите си мексикански ресторанти. Тя тъкмо бе започнала да експериментира с чуждонационалната кухня.

— Сигурен ли си, че ще се измъкнем живи оттук? — недоверчиво попита Рейна, когато спряха на покрития с чакъл паркинг пред ресторанта. Заведението едва ли би могло да се нарече така. „Закусвалня“ би било по-точно като описание. Предната веранда изглеждаше доста занемарена. Табелата над входа бе толкова избеляла, че се виждаха само няколко букви. Прозорците бяха с помътнели стъкла и украсени със саксии с ярки изкуствени цветя.

— Не съм твърдял, че е изискан, а само, че е най-добрият.

Шегуваха се и се смееха, докато похапваха от ястията, поръчани от Трент. Поднесе им ги една невероятно дебела жена, която непрекъснато го потупваше ласкаво по рамото и го наричаше „Анхелито“.

След като напуснаха ресторанта, той разведе Рейна из Хюстън и й показа разни забележителности, които туристите рядко виждаха.

Отдавна се бе стъмнило, когато се върнаха в Галвстоун. Руби ги чакаше на задната врата.

— Бях започнала да се тревожа — каза тя. — Трент, да не би да си забравил, че обеща да ме заведеш на боулинг тази вечер?

Рейна почти долови измъченото му стенание, но той го сподави заради леля си и се усмихна.

— Разбира се, че не съм. Нали го очаквам с нетърпение цяла седмица! Имаш ли нещо против и Ейна да дойде с нас?

— Ама разбира се — съгласи се Руби. — Колкото повече — толкова по-весело.

Рейна бе прекарала такъв чудесен ден, че й се щеше той да свърши, преди да се е случило нещо, което да го развали. Освен това не искаше да се натрапва на Руби, която искаше да прекара вечерта с любимия си племенник.

— Мен въобще не ме бива на боулинг. Вие двамата вървете. Аз съм уморена и ще си легна рано.

Искаше й се да вярва, че Трент е разочарован. Със сигурност изглеждаше така, когато Руби буквално го измъкна навън.

— Не забравяй да заключиш вратата — напомни й той, докато тя им махаше за довиждане. Бе убедена, че би предпочел да остане с нея, вместо да придружи леля си до залата за боулинг. Прощалната му усмивка я стопли цялата.

Горе, в стаята си, Рейна натопи маргаритките в една ваза и ги сложи така, че да може да ги вижда, докато се излежава в топлата вана. Тъкмо излизаше от нея, когато звънна телефонът.

— Къде се губиш цял ден? — попита дрезгав глас, щом вдигна слушалката.

— Здравей, Мори! Трябваше да ида до Хюстън.

— Така ми каза и хазяйката ти.

— Можеш да се гордееш с мен. Върнах се с куп пари.

— Жалко, че не получавам процент от тях. — Рейна отново се запита дали Мори не си е навлякъл неприятности със залагания. Но преди да успее да го попита, той премина към деловия тон: — Е, обмисли ли предложението ми?

— Да, Мори.

— Спести ми напрежението, моля те.

— Отговорът ми е не.

Беше мислила много, претегляйки всички последици от решението си. Предната нощ се бе колебала дали да не се върне към предишния си живот — въпреки страданията, които той щеше да й причини.

Но днес, когато Трент й поднесе цветята, разбра какъв напредък е постигнала. Един мъж й подари цветя, независимо че не бе красива. Маргаритките не бяха дар за външния й вид, а за жената вътре в нея.

Не искаше да се връща към онзи фалшив живот, в който я смятаха за стока за продан само защото Господ я бе дарил с красиво лице и тяло.

— Разбираш ли от какво се отказваш, Рейна?

— Моля те, не се опитвай да промениш решението ми, Мори. То е окончателно. Не казвам, че никога няма да се върна. Но точно сега не е моментът.

Въздишката му издаваше разочарование, но той само попита:

— Значи това е окончателният ти отговор?

— Да, това е.

После поприказваха за други неща. Тя се поинтересува от здравето на майка си. Мори говореше за майка й без всякаква симпатия, но я увери, че Сюзън е в отлично здраве.

— Ще побеснее, когато й кажа, че отхвърляш договора. И тъй като не си тук, ще си го изкара на мен.

— Знам и много съжалявам, че ще трябва да понесеш гнева й.

— Е, това не е нещо ново.

— Много ли си разочарован, Мори?