Сандра Браун - Свидетелката

— Откъде знаете, че не го е направил той?

Кендъл бе толкова възмутена от злостния намек, че в първия миг не отговори на въпроса.

— Мистър Колоуей? — попита тя недоверчиво. — Какъв би бил вероятният му мотив?

Полицаите размениха поглед, който мълчаливо, но красноречиво порицаваше плиткоумието й. Един от тях каза:

— Ще ви се обадим, ако открием нещо определено, мисис Бърнууд. Напоследък да сте си създали неприятели?

— Дузини — отвърна тя язвително. — Особено в полицията. — Нищо не губеше от заяждането. Оплакването й щеше да бъде отбелязано по рутинния начин и след това забравено. Няма да направят сериозни разследвания. Не беше любимка на полицията. Твърде много полицаи пропадаха, когато ги атакуваше при кръстосан разпит.

— Ще ви благодаря за всичко, което можете да направите. — Докато ги гледаше да се отдалечават, тя си каза, че това ще бъде краят на инцидента, освен ако тя самата не се заеме, но пък не би могла да го стори, заради Мат. Ако той научи, може да изпълни заканите си и да се разправи сериозно с близнаците Крук.

— Роско, би ли желал да ми помогнеш да почистя тази мръсотия — помоли тя, когато влезе отново в кабинета си.

— Няма нужда изобщо да ме молите.

— Благодаря. Досиетата трябва да се възстановят колкото може по-бързо. — След това добави. — Ще ти бъда много благодарна, ако ми помогнеш да не се вдига шум по случилото се. Моля те, не го споменавай пред никой. Дори и пред съпруга ми.

Към обед Кендъл можеше да се движи в кабинета си без да стъпи върху парче счупено стъкло или върху някой том със закони. Секретарката й криво-ляво подреди досиетата. Роско стегна и почисти един захвърлен канцеларски стол, който щеше да ползва, докато пристигне нов.

Ако й се бе случило да се срещне с който и да е от двамата — Хенри или Лутър Крук — тя самата би могла да ги застреля, не само заради обърнатия с главата надолу кабинет, но и защото бяха отнели блясъка на златния й ден. Вместо да се опиянява от радостната тайна за бременността си и да планира специалния начин, но който ще съобщи новината на Мат, тя бе принудена да се разправя с вандалското отмъщение на близнаците Крук.

Естествено, безпорядъкът в кабинета й възбуди любопитство между чиновниците от съда. Когато я попитаха, тя излъга. Излъга дори прокурора Горн, когато той мина през кабинета й в края на работния ден.

Той посочи към работника, който сменяше стъклото на вратата.

— Какво се е случило тук?

— Реших да направя някои промени в обстановката. — Без да го остави да продължи, тя попита: — Какво ви води тук но това време на деня, Дабни? Да не би кафенето отсреща да не сервира вече леден чай?

— Имаш наистина отвратителен език, адвокат. Изненадан съм, че Гиб и Мат не са те научили досега на по-добри обноски.

— Мат ми е съпруг, а не дресьор, а Гиб няма изобщо влияние върху мен. Между другото, ако нямах отвратителен език, нямаше да бъда и трън в очите ви. Точно тази роля ми доставя всеки ден все по-голямо удоволствие.

Тя посегна към папката, която той носеше със себе си и която сигурно беше истинската причина за неочакваното посещение.

— Какво ми носите?

— Разкритията по процеса Лайнъм. Това е всичко, което смятаме да използваме. Няма да можеш да обвиниш отделението ми, че задържаме доказателства и ти ги хвърляме направо в съда. Нямаме нужда от това. Казусът е съвсем ясен.

Той пъхна палци йод широките, червени тиранти, крепящи панталоните му.

— Ние сме готови за процеса. Мога да получа присъда „виновна“ с ръце, вързани на гърба ми.

— Не мисля, че наистина си вярвате, Дабни. — Тя се изправи, вдигна ръчната и служебната си чанта и тръгна към вратата. — Ако беше така нямаше да се чувствате длъжен да ми го напомняте толкова често. Благодаря за папката. Сега ме извинете. Канех се да тръгвам. Предлагам ви следващият път, когато искате да се видим, да се уговорим предварително.

По-рано през деня й се обади Гиб да покани на вечеря нея и Мат. Жадуваше да каже на Мат за бебето, но тъй като денят й бе претоварен и не изпитваше желание нито да готви, нито да излязат навън за вечеря, прие поканата на свекъра си.

Не беше специално приготвена вечеря. Ядоха студени блюда в неговата всекидневна под скръбните погледи на ловните му трофеи. Едва на десерта той засегна темата за приближаващият се процес на Лоти Лайнъм.

Както винаги безцеремонно, той направо попита:

— По какъв начин смяташ да пледираш невиновна?

— Не мога да обсъждам подробности на моя казус, Гиб. Знаеш го.