Сандра Браун - Свидетелката

— Мисис Бърнууд! — Пепърдайн я докосна по ръката. — Колата ни е някъде тук и ще ви отведе в града.

— Благодаря ви.

Той седна с нея на задната седалка.

— Джон е як. Ще се оправи.

Тя се усмихна леко.

— Знам.

— Знаете, че е як или че ще се оправи.

— И двете.

— Хм. Изглежда, че се е привързал истински към детето. — Той кимна към Кевин. — Никога не съм си помислил, че ще видя Джон да се чувства така спокойно и приятно около дете.

— Защо?

Той й разказа какво се бе случило в Ню Мексико.

— Все още продължава да се обвинява.

— Да. Сигурно — каза тя и кимна замислено. — Той приема отговорността си сериозно.

— Винаги се чувства отговорен. Всекидневно. Когато има време да помисли за последните събития, той ще се мисли за виновен и за смъртта на Рути Фордхам.

— Надявам се, че няма. Ще бъде ужасно за него.

Пепърдайн не каза нищо, въпреки че я разглеждаше любопитно.

— Страхувам се, че е мое задължение да ви напомня, че все още сте главен свидетел под попечителството на Департамента на правосъдието.

— Аз ще свидетелствам за онова, което видях онази нощ в гората до Проспър, мистър Пепърдайн.

— Онези досиета, които държахте в жилището си в Денвър, вече доказаха стойността си при подготвянето на процеса.

— Радвам се. Братството трябва да бъде унищожено по същия безмилостен начин, по който те унищожаваха жертвите си. Ще ви помогна по всякакъв начин, за да се уверя, че всички членове са изправени пред правосъдието. Без значение какво ще ми коства на мен самата.

Той кимна и погледна през прозореца за миг.

— Сега остава другият въпрос, — похищението на федерален полицай.

— Така е. Направих го.

— Хм. Е, правителството няма да му обърне голямо внимание.

Тя го погледна право в очите и каза:

— Страхувах се отчаяно от бившите си съпруг и свекър и както вече знаете, не е било напразно. Мислех, че единственият начин, по който можех да спася себе си и Кевин, беше да изчезна и да се крия до края на живота си. Не съжалявам за направеното. Ако е необходимо ще го направя отново, без, разбира се, да въвличам Джон. Рискувах живота му и никога нямала си простя.

— Той е изпълнявал задълженията си.

— Да. Задълженията си.

— Мис Бърнууд, в каква степен е възвърнал паметта си?

— Бих искала да знам и аз, но не знам — отвърна тя честно.

— Мисис Бърнууд…

— Ненавиждам това име. Моля, не ме наричайте вече мисис Бърнууд.

Пепърдайн я погледна твърдо.

— Тогава как би трябвало да ви наричам?

— Това са Крук?

— Хайде де — каза Рики Сю. Тя държеше Кевин в скута си. — Тези копелета се опитаха да ме убият. Да ги наричаш крадци е твърде меко казано.

— Не, това е името им — обясни Кендъл.

Тя премести погледа си от полицейските снимки към Пепърдайн, който я беше попитал дали може да идентифицира двамата мъже, които сега пребиваваха в ареста на Шеридан. Бяха ги намерили там, където Рики Сю бе насочила полицаите да търсят — завързани за дърветата, голи и целите изпохапани от комари.

— Хенри и Лутър. — Тя им разказа за нещастията на Били Джо Крук. — Неговото семейство ми има зъб. Затова сигурно са решили, че трябва да се включат в преследването и да ме намерят преди Мат и Гиб.

— Благодарение на мен те почти успяха. — Очите на Рики Сю се напълниха със сълзи. — Всеки път като си помисля какво би могло да случи…

Кендър се присегна през отрупаното с книжа бюро на Пепърдайн и с обич стисна ръката на Рики Сю.

— Точно обратното. Ако не беше ти, агент Пепърдайн и неговите хора нямаше да пристигнат навреме. Докато те влязат вътре, Джон… доктор Макграт успя добре да разиграе Бърнууд — завърши тя дрезгаво.

Джон, който остана само една нощ в болницата, стоеше подпрян на патерици, смъртно бледен, с пресен белег на слепоочието, все още с гипсиран крак и с провесена на превръзка лява ръка. Куршумът от пушката на Гиб бе улучил рамото му и бе излязъл през гърба, само на косъм от главната артерия. Всеки път, когато Кендъл помислеше колко близо е бил до смъртта, гърлото й се свиваше.

Пепърдайн се изкашля силно, за да разсее напрегнатата атмосфера.

— Правителството има желание да ви предложи имунитет срещу всякакви обвинения в замяна на вашето свидетелстване срещу членовете на Братството.

— Много великодушно — отбеляза тя.

— Е, да, отвличането би било престъпление трудно за доказване, когато жертвата отказва да каже точно кога е станала доброволен съучастник. — Пепърдайн хвърли към Джон резервиран поглед.