Сандра Браун - Свидетелката

— Но той е възвърнал паметта си — оспори я Гиб. — Ти сама го каза.

— Излъгах, за да се защитя от Мат. Джон възвърна паметта си едва тази сутрин.

— Не е вярно, Бърнууд — намеси се Джон. — Повече от седмица знаех кой съм и коя е тя. И продължих да спя с нея, защото ми доставяше удоволствие.

— Той лъже, Гиб.

— Защо да лъже? — попита я Гиб.

— С надеждата, че ако те вбеси, може да защити Кевин и мен. Проклетият му дълг да ни охранява. Ще го направи, независимо какво ще трябва да каже.

— Знаеш каква лъжкиня е, Бърнууд — каза Джон. — Би трябвало да си глупак, за да й повярваш

— Не лъжа, Гиб. Той се събуди тази сутрин с възстановена памет. Когато разбра как съм го мамила, направо побесня. Възнамеряваше да ме предаде на властите, защото съм го отвлякла. Когато пристигнахте бях тръгнала да бягам.

Гласът й вече изразяваше молба.

— Ако го убиеш, ще убиеш невинен човек, който само е изпълнявал задълженията си. Това ти можеш да разбереш, нали? Джон се придържа към кодекс на честта, подобен на твоя. Той вярва в онова, което върши и не позволява нищо да го спре, когато се смята за прав. Гиб, моля те. Кълна се, че казвам истината. Той не знаеше, че в очите на Бог аз все още бях жена на Мат.

Той размисли над казаното, гледайки дълго и съсредоточено Джон.

Накрая въздъхна дълбоко.

— Кендъл, вече не те бива да лъжеш. Не вярвам нито дума от онова, което каза. Мъжът, който направи сина ми рогоносец, трябва да умре.

Той сложи пръст на спусъка, но внезапно и неочаквано изпукване го възпря. Ако имаше звук, който Гиб веднага би разпознал, то това бе щракването на предпазител. Той замръзна и впери очи в Кендъл.

— Ако го убиеш, ще дръпна спусъка — гласът на Кендъл вече не звучеше истерично изтъняло. Беше висок, равен и стоманен от взетото решение.

— Господи — прошепна Гиб. Червеникавокафявото му лице леко пребледня.

— Истина е, Гиб. Ще предпазя Кевин от теб, дори ако това е единственият начин да го направя. Предпочитам да го видя мъртъв, отколкото да прекара и минута заедно с теб.

Кевин, изтощен от плача, бе заспал върху гърдите й. Почти прозрачните му клепачи бяха затворени, въпреки че една сълза все още проблясваше под миглите; устничките бяха подпухнали и леко разтворени.

Дулото на пистолета на Джон бе опряно на слепоочието на бебето.

Когато тя се бе втурнала навън през кухненската врата, почти връхлетя върху баща и син Бърнууд, изненадани не по-малко от нея. И когато я изблъскаха обратно вътре, тя успя да пусне незабелязано пистолета в джоба на полата си, без да знае до този момент как ще го използва.

Гиб бе възвърнал спокойния си вид. И започна да се подиграва на театъра, който му разиграваше.

— Никога няма да го направиш.

— Ще го направя.

— Твърде много го обичаш, Кендъл. Всичко, което си направила досега — бягството от Денвър, изплъзването от полицията, криенето ти тук — всичко е било, за да спасиш това бебе.

— Вярно е. Да го спася от теб. Ако убиеш Джон…

Експлозията от изстрела я накара да млъкне. Тя скочи толкова бързо от стола, че той падна с трясък назад върху пода.

— Ако убия Джон… какво? — присмя се Гиб.

Кендъл ужасена заотстъпва назад, докато не се опря на шкафа. Не можа да повярва на очите си при вида на отпуснатото тяло на Джон. Той беше паднал настрани, с буза опряна на пода. Кръвта се стичаше на локвичка под него.

— Е? — Гиб се изправи с лице срещу нея. Пристъпи крачка напред. — Дай ми внука.

Когато скочи от стола, тя някак си успя да не изпусне Кевин. И сега, грубо събуден, той пищеше. Пистолетът обаче тежеше като излишно бреме в ръката й. Клатушкаше се безжизнено покрай тялото й.

Джон не помръдва. Кръвта на Джон изтича. Джон е мъртъв. Той уби Джон.

Гиб с острия си ловджийски инстинкт почувства предстоящата капитулация на жертвата си. Той се приближи още.

Тя вдигна ръка. Трепереше толкова силно, че изглеждаше като че ли пистолетът държи ръката й, а тя се опитва да се освободи.

— Не ме карай да го правя, Гиб. Моля те.

— Ти никога няма да убиеш бебето, Кендъл.

— Точно така. Никога няма да убия моето бебе.

Тя обърна оръжието към Гиб и в малката къща проехтя трети изстрел.

— Джон!

Кендъл прескочи тялото на Гиб и коленичи до Джон.

— Джон? Джон? — Тя го обърна на гръб.

— Мъртъв ли е кучият син?

— Да благодарим на Бога, че ти си жив. — Тя се наведе и го притисна, като намести и Кевин между тях. — Господи, мислех, че те е убил.