Сандра Браун - Чейс

Защо, по дяволите, се бавеха толкова!

Да не би да не можеха да спрат кървенето? Може би тя бе получила кръвоизлив? А може би вече я бяха вкарали в операционната? Може би и нейният живот, както и този на детето, бяха в опасност?

— Не! — В първия момент Чейс не осъзна, че бе произнесъл думата на глас. Едва след няколко секунди чу собствения си глас да умолява съдбата, да се моли на Бог.

Марси не можеше да умре. Не можеше. Тя беше станала най-важният човек в живота му. Не можеше да я изгуби точно сега, когато изведнъж бе осъзнал какво означава тя за него.

Спомни си какво го бе попитал Лъки по-рано този следобед. Този следобед? Струваше му се, че бяха изминали векове от онзи момент. Лъки го бе попитал: Кое е най-лошото нещо, което може да ти се случи, Чейс? Най-лошото възможно нещо?

Може би в онзи миг Чейс просто не знаеше отговора на този въпрос. Позвъняването на Девън му бе попречило да помисли върху това, но сега отново и отново си повтаряше същия въпрос.

И отговорът вече бе напълно оформен в съзнанието му. След като бе изгубил Таня, след като бе изгубил тяхното бебе, най-лошото възможно нещо, което можеше да му се случи, бе да се влюби отново.

С всичко останало би могъл да се справи. С пиенето, с раните, нанесени му от някой бик. Би могъл да преживее дори и по-сериозни и неизлечими наранявания. Би могъл да се примири с пълната си лична и професионална разруха.

Каквито и нещастия да му бе сервирала съдбата, той щеше да ги понесе, защото бе решил, че не заслужава нищо по-добро. Винеше се за смъртта на Таня и постоянно се опитваше да се наказва и самобичува. Бе приел нещастието като нещо нормално, приличаше на извратен градинар, който предпочита плевелите пред цветята. Нищо не би могло да бъде по-лошо от загубата на семейството му. Нищо, освен любовта към нова жена и ново семейство.

С това не би могъл да се справи.

Не би могъл отново да се грижи за някоя жена. Не би могъл да понесе любовта на друга жена. Не би могъл да създаде още едно дете.

Той удари с юмрук по студената, облицована с плочки болнична стена и подпря чело на нея. Затворил очи, здраво стиснал зъби, Чейс се опитваше да се пребори с истината, която все повече завладяваше съзнанието му.

Беше се влюбил в Марси. И не можеше да си прости, че бе допуснал това да се случи.

Като истински глупак я бе отблъснал точно когато тя имаше най-голяма нужда от него. Беше й обърнал гръб, а тя беше бременна и много уплашена. И защо? От гордост. Нито един мъж не обичаше да бъде мамен и манипулиран, но в този момент разбираше, че тя е постъпила така от любов, а не защото е искала да го надхитри. Беше твърде глупав и твърдоглав и през цялото време бе отказвал да приеме нещо толкова просто и очевидно.

Марси го обичаше.

И той я обичаше.

Ако това бе най-голямото му престъпление, наистина ли беше чак толкова ужасно?

Опита се да погледне на греха си от всички възможни страни, дори и през погледа на Таня. Тя едва ли би искала нещо по-различно за него. Таня беше толкова сърдечна и любвеобилна, че ако бе знаела какво им готви съдбата, сигурно първа щеше да му каже, че той трябва да обича отново, дори и когато нея вече я няма.

Защо той се бе опитал да се бори със себе си? Какво толкова лошо бе сторил? Защо продължаваше да се самонаказва? Беше се влюбил в една чудесна жена, която като по чудо също го обичаше. Какво лошо имаше в това?

Нищо!

Той изправи глава и се обърна. В края на коридора видя гинеколога, който тъкмо излизаше от стаята на Марси. Чейс тръгна към него. Движеше се много бързо и само с няколко крачки измина разделящия ги коридор.

— Чуйте ме — грубо започна той, преди докторът да е успял да продума. — Спасете живота й! Чувате ли ме? — Притисна стреснатия лекар към стената. — Не ме интересува колко ще струва. Направете всичко, което е необходимо, за да спасите живота й, дори и ако болничната й сметка надхвърли десет милиона долара. Разбрахте ли, докторе? Дори и ако трябва…

Той спря, мъчително преглътна и продължи с още по-дрезгав глас.

— Спасете жена ми. Ако трябва, пожертвайте бебето, но спасете жена ми.

— Това няма да се наложи, господин Тайлър. Съпругата ви ще се оправи.

Чейс го изгледа недоверчиво. Щастливият обрат на съдбата го свари напълно неподготвен.

— Така ли?

— Бебето също. При падането й върху скелето се е скъсал малък кръвоносен съд. Бил е малко по-напрегнат заради бременността. Кръвоизливът не беше голям, но достатъчен, за да разтревожи госпожа Тайлър. И с пълно основание при това. Вече обгорихме спукания кръвоносен съд. Прегледах я на видеозон, просто за да се уверя, че всичко е наред. Плодът изобщо не е засегнат. — Той посочи през рамо към стаята, от която току-що бе излязъл. — Жена ви настоя да вземе един душ. Сестрата й помага да се изкъпе в този момент. Можете да я видите веднага щом е готова. Препоръчвам ви да остане на легло няколко дни. След това я очаква една напълно нормална бременност.