Фредрик Браун: Шестокракото същество

Отведох доктор Евертън встрани и твърде дипломатично, така, както той го беше направил, му напомних за сключената от нас сделка.

Той въздъхна.

— Добре, Род — отвърна ми доктора. — Не помня, но ще ти повярвам. Предполагам, че сега ще ти кажа „да“, но окончателното решение все пак ще се вземе след това.

Ние си стиснахме ръцете и той неочаквано се усмихна.

— Определихте ли деня на сватбата? — попита.

— Трябва отново да поговоря с Дикси, но зная кой ден ще избера — отвърнах. — Технически погледнато, вие се явявате капитан на кораба, затова можем да извършим церемонията преди отпътуването ни към Земята — усмихнах се аз. — Трябва да реализираме сделката ни преди отново да ме налегне амнезията и да забравя за нашия договор.

— Нима предполагате, че ви застрашава нова загуба на памет?

— Ако не беше онази костенурка, към която се приближих първия път, сигурно ще стане така. След като свърши имунитета от нея, тази новата, отново ще ме хване за няколко часа. Мисля, че събитията ще се развият именно така.

Намерих Дикси в главната палатка и думите, които разменихме с нея съвършено не ви интересуват. След половин час доктор Евертън ни благослови и тъй като не искахме да дочакаме настъпването на нощта, започнахме енергично да събираме цялото си оборудване.

По-голямата част от времето си проведох във вътрешността на кораба и отидох да прибера чантата си преди непосредственото му отлитане. Естествено, бях изхвърлил всичко излишно — така, както е прието преди всеки старт, в това число и кутията ми, постлана с мъх. Разбира се, пуснах на свобода необикновеното същество, което приличаше на костенурка, тъй като едва ли представляваше никаква ценност и навярно само се бе набутало в кутията, а не си спомнях да съм го поставял в нея. Изглеждаше симпатично същество, дори се зарадвах, че не ми се наложи да го оставя в плен.

Може би преди да го пусна на воля би трябвало да попитам доктор Евертън какво изобщо мисли за такъв тип костенурка, но прекалено много бързах да се прибера на Земята — там ме очакваше меден месец.

© Фредрик Браун

© Христо Пощаков, превод от английски

Fredric Brown

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15896]

Последна редакция: 2010-04-13 15:00:00

Non compos mentis — (лат.) смахнат, невменяем, луд — Б.пр.