Фредрик Браун: Шестокракото същество

— Какво става — произнесох намръщено.

— Става дума за венерианската земна костенурка, Род — поясни Крейн въздъхвайки. — Нашата експедиция е организирана именно за нейното залавяне. Изглежда, че тази сутрин ти я намери.

— Изобщо не разбирам за какво говорите — изговорих търпеливо. — Не само, че не съм намирал никакви костенурки, но и нищо не съм чувал за тях. Какви са тези странни шеги?

Доктор Евертън поклати печално глава.

— Двамата с моя колега ви взехме в експедицията, само защото обещахте да хванете костенурка.

— Аз да съм обещавал?! — погледнах умолително Дикси. — Да не би нещо да сте се наговорили?

Дикси заби поглед в чинията си.

— Да, може определено да се твърди, че сте намерили костенурка или сте били съвсем близо до този факт — отбеляза доктор Евертън. — Впрочем, сега ще ви обясня. Виждате ли, Спенсър, в природата много същества използват защитни механизми, насочени против техните врагове. Някои насекоми оживяват, защото се правят на клонки, намират се и безвредни змии, които поне външно не се отличават от другите отровните гадини, съществуват и рибки, които така се подуват, че е невъзможно да бъдат погълнати от техните врагове…

— Зная за защитните механизми — прекъснах доктора. — Но не мога да разбера какво отношение имат към нашия разговор.

Той ме заплаши с пръст.

— И така, вие признавате за съществуването на защитните механизми. Сега ще премина към защитния механизъм на венерианската костенурка. Както всички други животни населяващи Венера и тя притежава слаби телепатични способности, дори е способна да предизвика временна загуба на паметта на представителя на вида, който я застрашава, в случая нашия, след което ние забравяме за нейното присъствие, а това се случва и с всяко друго създание, което се намира в непосредствена близост до нея. С други думи, ако някой започне да ловува земна венерианска костенурка и я намери, не само забравя защо е искал да я улови, но изобщо престава да си спомня за нейното съществуване.

С други думи, този, който започва да лови земна венерианска костенурка и я намира, не само забравя че иска да я хване, но изчезват и спомените му за нейното съществуване.

Останах с отворена уста.

— Искате да кажете, че тъкмо нея съм искал да хвана?

— Съвършено вярно — отвърна самодоволно доктор Евертън.

Вторачих се в Дикси и този път тя не извърна поглед.

— Това е самата истина, Род — каза тя. — Главната задача на нашата експедиция е да хванем екземпляр от местна земна костенурка. И една от причините за участието ти в експедицията е, че се закълна да намериш способ за нейното улавяне.

— Нима?

— Една минутка, Род… Разбира се, че е трудно, да ни повярваш, тъй като нищо не помниш — напусна тя бързо палатката, за да се върне с писмо, в което познах своя почерк.

Тя ми протегна писмото, а аз го прочетох и почувствах, че ушите ми вече горят.

След като й върнах листа, настъпи дълго мълчание. Накрая набрах мъжество и проговорих:

— Нима не съм намеквал на никой от вас как възнамерявам да надхитря земната костенурка?

Доктор Евертън разтвори ръце.

— Нищо не си казал.

— Колко дълго продължава амнезията? Притежава ли постоянен характер?

— Не, изминават няколко часа, около пет или шест. Но ако човек отново се срещне с костенурката, всичко се повтаря.

Отново обмислих думите му, но не ми стана по-леко. Неочаквано в главата ми се появи нова мисъл.

— Но ако всеки, който я е забелязал, забравя за нея, откъде е известно, че тя изобщо съществува?

— Няколко пъти са успели да я снимат. Но изследователите не са си спомнили за нея, докато не се е появила на фотографията. Тя прилича на костенурка от Земята, но притежава шест крака, а не четири, освен това формата й е кръгла, а не овална. Ти много щателно беше изучил направените снимки.

Крейн стана от масата и измъкна от едно от чекмеджетата на сгъваемото бюро, което се намираше близо до нас половин дузина снимки.

— Ето какво търсим, Род — рече той.

Не вярвайки на очите си, погледнах фотографиите.

— Симпатични момчета — промърморих. — Имат големи очи и изглеждат тъжни.

— Освен това се срещат доста рядко, дори сред венерианските форми на живот — отвърна Крейн. — Може да се забележат само в участък с площ от около двайсет или трийсет квадратни километра.

— Да, много са редки — промърмори доктор Евертън. — Ако си дадем сметка с каква скорост изчезват редките видове, едва ли ще се сдобием и с една костенурка за изследване.