Марион Брадли: Изгнание в миналото

Дори при онова малкото, което схващах, нещо стисна гърлото ми.

— Когато си се родил — започнах аз, — наистина е станало нещо необикновено. Ти внесе силно смущение във времевата последователност. Това не трябваше да става заради… — гласът ми потрепера, — заради психичния блок от брака с някой в миналото.

Кери Кенър ме изгледа преценяващо.

— Трудно се произнасят тези думи „психичен блок“, така ли е? Татко изобщо не успяваше.

Кимнах мълчаливо. Заизкачвахме стъпалата на хотела.

— Да идем в моята стая — казах настойчиво. — Трябва здравата да поразмислим. Виж какво ще ти кажа, Кери… ще те наричам така… Кенър беше мой приятел.

— А знаеш ли дали татко се върна обратно в XXVI век?

— Да, върна се.

Кери ме изгледа някак особено.

— Господин Грейн, с него всичко ли е наред?

Поклатих съчувствено глава. Момчето, обслужващо асансьора, ни качи на петия етаж. Не знам, може и той да е в изгнание. Не зная колко изгнаници живеят в Чикаго, скрити под маските на психичните блокове, готови всеки миг да заключат устите им, ако се опитат да кажат истината.

Да, не зная колко мъже и жени живеят в измама и самота, нещастни жертви на съдбата, прокудени от утрешния ден. Може би за тях изгнанието е по-страшно от смъртта, но не знаят как да се измъкнат от съдбата си.

Затворих вратата на моята стая. Докато Кери гледаше с широко отворени очи апарата, оставен в един тъмен ъгъл на стаята, аз отидох до масата и взех блестящия диск. После се приближих до момчето.

— Това е от баща ти — казах. — Прегледай го внимателно.

Очите му пламнаха. Веднага разбра, че тази дяволия е от XXVI век.

Умря мигновено.

Проклинайки професията си, проклинайки всякакви пътешествия във времето, проклинайки веригата от събития, която ме направи част от правораздаването, влязох в апарата, който ме докара тук от XXVI век.

Кери Кенър не грешеше. Със самата му поява на белия свят бе станало нещо страшно. Беше разкъсал преждата, която прави от времето едно цяло кълбо. Раждането му предизвика верижна реакция, която се затвори в мен преди седмица. През 2556 година, когато Тара и Рин Кенър се появиха отново в XXVI век и бяха убити в паниката от психонадзирателя, аз, вече осъден на заточение в миналото, получих благодарност за работата си, а суровото ми наказание бе заменено с лишаване от някои права.

Нататък работата беше мръснишка и аз я ненавиждах, все пак Кара и Кенър бяха мои великолепни приятели. Но нямах никакъв друг избор.

Защото няма нищо по-чудовищно от изгнание във времето.

Освен това беше абсолютно необходимо да го направя.

Защото да се родиш преди своите родители е престъпление.

© 1955 Марион Зимър Брадли

Marion Zimmer Bradley

Exiles of Tomorrow, 1955

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1322]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:34