Дейвид Балдачи - Абсолютна власт

— Хрумна ми нещо друго, Джак. Ако той е замислял отмъщение, сигурно е възнамерявал накрая да докладва пред полицията. Просто е щял да влезе и да им се разкрие заедно с доказателствата си.

— Затова и потърси помощта ми — кимна Джак, — но те веднага са се сетили да му запушат устата чрез Кейт. След това са решили, че един куршум ще свърши по-добра работа.

— Лутър се е канел да се предаде.

— Точно така.

Франк разтри бузата си.

— Знаеш ли какво си мисля?

— Че е предвиждал как ще се развият събитията — отвърна веднага Джак. Двамата се спогледаха.

— Лутър е подозирал, че срещата с Кейт е капан — рече тихо следователят. — Въпреки това е решил да се появи. А аз се мислех за много умен…

— Може би е смятал, че това ще е единствената възможност да я види.

— По дяволите. Уважението ми към този човек нараства с всяка изминала минута. Нищо, че е бил крадец.

— Знам как се чувстваш.

Франк включи на скорост и отново потегли.

— Та докъде стигнахме с предположенията?

— И аз не знам — каза Джак и отново легна на седалката.

— Докато не разкрием самоличността на убиеца, не можем да предприемем нищо.

— Нали разполагаме с улики? — разпалено извика Джак и отново се отпусна, сякаш енергията му се изля наведнъж. — Само дето не мога да ги проумея.

Двамата замълчаха.

— Джак, държа да ти дам един съвет. Нелепо е, че го чуваш от устата на полицай, но мисля, че не е зле да се покриеш. Поспестил ли си нещичко? Май и на теб ти е дошло времето да изчезнеш вдън земя.

— И да оставя Кейт на произвола на съдбата? Какво ще стане с нея, ако не разкрием престъпниците? Чакат я поне десет-петнайсет години за съучастничество. Никога не бих се покрил, Сет. Ако ще да ме въртят на шиш.

— Прав си. Извинявай.

Сет хвърли поглед през прозореца. Автомобилът до тях изведнъж започна да прави обратен завой. Франк натисна рязко спирачките. Колата му се извъртя със свистене и удари бордюра. Автомобилът с канзаска регистрация, който едва не се сблъска с тях, бързо изчезна в мрака.

— Смотани туристи! Некадърни копелета! — задъха се от яд Франк, стиснал здраво волана. Предпазният колан свърши добра работа, но се бе впил доста болезнено в рамото му. Отново го заболя главата. — Копеле мръсно ! — изрева пак следователят, макар че нямаше кой да го чуе. Сети се за спътника си и се обърна разтревожен към задната седалка. — Как си?

Джак беше долепил лице до прозореца и напрегнато гледаше нещо.

— Джак? — Франк откопча колана си и го стисна за рамото. — Какво ти става?

Джак го погледна и отново впери очи навън. Франк се изплаши, че му е станало нещо от удара. Попипа главата му, да не би да е ранена, но Джак го хвана за ръката и после посочи през прозореца. Франк погледна навън.

Дори и неговите здрави нерви се разтресоха. Виждаше се само гърбът на Белия дом, който изведнъж се вряза в съзнанието му.

Умът на Джак работеше трескаво. Сети се как президентът се беше свил от болка по време на запознанството им, когато Дженифър го прихвана за лакътя. Беше се оплакал, че е получил травма на тенис корта. Пропуснал бе да отбележи, че някой го е намушкал с нож за писма. Припомни си необикновения интерес на Тайните служби към убийството на Кристин Съливан, както и присъствието на Алън Ричмънд пред съда в деня на делото. „Озовах се точно до него.“ Франк бе споменал, че старчето с камерата се похвалило как попаднало до Лутър, следвайки президента. Това обясняваше наглостта на извършеното убийство. Та кой би спрял един таен агент, охраняващ президента? Никой. Ето защо Лутър се е съмнявал, че ще му повярват. Ставаше дума за президента на Съединените щати!

Джак се сети и за още едно знаменателно събитие преди завръщането на Лутър в страната. Алън Ричмънд беше дал пресконференция, за да изкаже публично болката си от убийството на младата Кристин Съливан. Сигурно се е забавлявал с жената на приятеля си, когато нещо е довело до убийството й. После този подлец е решил да печели политически дивиденти чрез образа на чувствителния, загрижен приятел, върл враг на престъпността. Изиграл бе ролята си великолепно. А всъщност всичко бе един фарс, излъчван от световните медии. Как ли се бе чувствал Уитни? Човек лесно можеше да си представи. Ето защо се беше върнал старецът. Искал е да разчисти сметките си с този негодник.

Джак пак погледна през прозореца.

Тим Колин беше подал глава от автомобила точно под уличната лампа. Незначителният инцидент бе привлякъл любопитството му. До него седеше Бил Бъртън. Колин приведе рамене и вдигна затъмнения прозорец на лимузината. Бъртън постави буркана на покрива на автомобила и наду сирената. Колата на агентите профуча с бясна скорост покрай задния вход на Белия дом и се спусна към квартала, където се очакваше залавянето на Джак.