Илейн Барбиери - Непорочност

Обзет от напрежение и едва сдържано очакване, каквото не беше изпитвал досега, Рийд надникна през първия прозорец. На голия каменен под имаше четири легла, едното от тях беше празно. Незнайно защо, петият член на бандата не беше се мяркал през целия ден.

Сърцето му заби по-учестено. Рийд си проправи път към задната стена на къщата и надникна през страничния прозорец. Сърцето му се преобърна. Стаята се осветяваше от мъждивия пламък на една единствена свещ. Светлината осветяваше лицето на Частити, която спеше по гръб на единственото легло в стаята. Раменете й бяха пристегнати с бяла превръзка, напоена с кръв.

Рийд преглътна мъчително, а Частити се размърда неспокойно и простена насън. Той се огледа предпазливо наоколо. Тъкмо се канеше да влезе през леко отворения прозорец, когато внезапно движение в ъгъла на стаята го накара да отскочи в сенките на нощта. Някаква фигура се раздвижи в стола в ъгъла, където не стигаше светлина. След миг фигурата приближи към леглото и Рийд веднага разпозна стройния мъжки силует.

Беше Морган.

Дълго таената омраза сега го блъсна в гърдите и едва се сдържа да не скочи през прозореца и да излее болката и гнева си върху това нищожество. Но разумът надделя. С усилие потискайки мъчителните емоции, Рийд безмълвно наблюдаваше как Морган се приведе над леглото на Частити. Чу го да й шепне, а тя промърмори нещо в отговор. После Частити извърна глава и сякаш отново потъна в сън, а Морган дълго време остана приведен над леглото й.

Рийд напрегна волята си, за да овладее бурната вълна от връхлетели го чувства. Опита се да разсъждава трезво и хладнокръвно да прецени ситуацията. Ясно виждаше револвера на Морган. Нямаше начин да успее да проникне в стаята, преди Морган да го използва. Не можеше и да рискува да нарани Частити, ако се опиташе да стреля отвън.

Рийд се отдръпна от прозореца. Трябваше първо да узнае колко зле е ранена Частити, а след това все щеше да измисли някакъв план. Налагаше се да запази търпение и да изчака по-благоприятен момент, за да бъде сигурен, че няма да изложи на опасност живота на Частити, вместо да я спаси.

И все пак, ако Морган понечеше да я докосне…

Морган стоеше над леглото, вторачен в бледото лице на Частити, а в главата му се лутаха безредни мисли. Погледът в очите на Кончита, след като я бе ударил, го изпълваше с безпокойство. Някакво необяснимо предчувствие не му даваше мира. Дълго време се беше въртял в леглото на Търнър в другата стая, а сънят все бягаше от очите му. После бе дошъл да види Частити, но един поглед към уязвимата й красота му бе достатъчен, и после нямаше сили да си тръгне.

Тя спеше, а гърдите й се повдигаха и отпускаха равномерно. В този момент жаждата му да я притежава беше непоносима. Вече нямаше съмнение, че Частити е предизвикателството, което бе очаквал цял живот. Беше го почувствал още в момента, в който я видя. Още тогава бе доловил вътрешната й сила, и тя го привлече като магнит. В онзи миг бе разбрал, че трябва да притежава тази жена.

Преди малко, докато дремеше свит на стола в ъгъла, се опитваше да си представи какво ли ги очаква в бъдещето. Той щеше да ухажва Частити. Щеше да я накара да му повярва. Щеше да я накара да си мисли, че светът не е цял без неговата любов — както бе правил с толкова много жени преди нея.

Но дали тя щеше да се отрече от догмите на своето възпитание заради него? Тази мисъл го изпълваше с неувереност. Но Морган беше сигурен в едно нещо — вече бе убил заради нея и би убил отново, за да я задържи — дори ако това означаваше да пожертва и нейния живот.

Всичко или нищо. Не можеше да бъде другояче.

Рийд не се помръдна от прозореца докато Морган гледаше замислено неподвижното лице на Частити. После се обърна и бавно се върна на стола си в ъгъла. Рийд чакаше, обзет от всепоглъщаща омраза.

Вбесен от своята слабост, Рийд изчака Морган да заспи, а после си наложи да се отдръпне от прозореца и потъна в тъмнината.

— Оседлай тези коне! По дяволите, Бартел, за нищо не те бива!

Утринното слънце изгаряше раменете му, докато Морган прекосяваше с широки крачки двора и поемаше юздите от ръцете на Бартел. Той провери дали фургонът е добре привързан за конете и извика гневно към Бартел:

— Връщай се при стадото и помогни на останалите! Пригответе се бързо. Тръгваме по мой сигнал.

Когато се върна в кухнята, Морган огледа празната кухня. Доволен да види, че не е останало нищо, освен някои незначителни кухненски прибори, той се отправи към спалнята. Частити седеше на края на леглото, а недалече от нея стоеше Кончита.