Илейн Барбиери - Непорочност

— Наистина знам кое е най-добро за теб, особено в този момент. — Тъмните очи на Морган изглеждаха по-искрени от всякога. — Ти си съвсем сама, Частити. Не познаваш тази дива страна. Аз обаче я познавам. Можеш да разчиташ на мен. Аз ще се погрижа за теб. — Той замълча за миг, а когато отново заговори, в гласа му се долавяше вълнение: — Искам само да ми имаш доверие.

Да му има доверие? Стомахът на Частити се преобърна.

— Добре ли си? Изглеждаш ми твърде бледа.

— Добре съм.

— Трябва да хапнеш нещо. — Морган погледна хладно Кончита, която все още стоеше до вратата. — Донеси на Частити нещо за ядене. — Тя обаче не се помръдна и Морган изръмжа заплашително: — Веднага!

Проточиха се дълги мигове, преди Кончита да се обърне и да се запъти към кухнята. Морган отново се обърна към Частити, едва сдържайки раздразнението си.

— Тя е просто една мрачна вещица, макар че наистина умее да готви. Ще се радвам да се отърва от нея.

— Тази сутрин си поговорихме малко. Тя спомена, че е виждала друга жена да носи медальон точно като моя. Но не си спомняла името й.

— Съмнявам се да е истина. Какво друго ти каза?

— Нищо. Изглежда не е много по приказките.

— Нали ти казах, тя е мрачен човек. Но няма никакъв смисъл да се притесняваш от нея. Още утре ще преместим стадото.

— Утре? — Частити сдържа дъха си.

Морган се усмихна и чарът му отново изплува на повърхността.

— Ти ще се возиш във фургона. Кончита ще се оправи с конете. А веднага щом стигнем до града, ще те отведа при най-близкия лекар. — Гласът му премина в приглушен шепот. — Искам да се уверя, че раната ти зараства добре. Ти си много специална за мен, знаеш го, нали?

Лицемер!

— А после ще отида при шерифа и ще му разкажа всичко, което се случи.

Лъжец!

— Отсега нататък ще се грижа добре за теб, Частити — толкова добре, че никога повече няма да се налага да се притесняваш за каквото и да било.

Убиец!

— Наистина си много бледа. — Морган веднага се обърна към Кончита, която се върна с димяща чиния в ръце. — Частити не се чувства добре. Сигурно ще има нужда от помощ.

— Нямам нужда от помощ.

Морган изгледа изпитателно първо нея, после и Кончита.

— Остави чинията до леглото. — Той изчака да се увери, че Частити е започнала да се храни и че Кончита е напуснала стаята, преди да се надигне: — Ще се върна след малко.

И неочаквано се наведе отново и пак я целуна по бузата, този път досами ъгълчето на устните й. Частити се почувства омърсена.

— Казвай бързо какво си й казала!

Веднага щом вратата на спалнята се затвори зад гърба му, Морган вкопчи болезнено пръсти в ръката на Кончита и я разтърси.

— Видях как те погледна — процеди през зъби той.

— Нищо не съм й казала! Излъгала те е!

— Внимавай какво говориш за нея, Кончита! — Гневната гримаса, която изкриви лицето му, видимо я стъписа. — Тя не е като теб. Тя е почтена жена. Отгледана е в прилично семейство и има морал.

Кончита изпита нужда да излее болката, която й причиняваха думите му.

— Също като теб ли, Морган?

Кончита не видя кога ръката му се издигна. Дори не осъзна кога тежката му длан се стовари върху лицето й, преди да отскочи назад и да падне върху Бартел, който седеше на масата. Почувства как ръката на Бартел обгърна ханша й, за да я подкрепи.

— И ще ти кажа още нещо — добави безчувствено Морган. — Когато ти казах да й облечеш нещо чисто, не съм имал предвид някой от твоите парцали! Гледай утре да я облечеш прилично или ще те накарам да съжаляваш!

Морган я дръпна грубо и рязко я натика в ъгъла, и точно в този момент в съзнанието й изплува една неоспорима истина. Каквато и да беше причината Морган да се отдръпне от нея и да си загуби ума по онази жена, вече нямаше връщане назад. За него Кончита беше затворена книга.

Вторачил в нея поглед, тъмен и страшен като смъртта, Морган просъска:

— И дори не си помисляй да й кажеш нещо за това. Само да опиташ и ще ти изтръгна сърцето!

Опитвайки се да не обръща внимание на парещата болка по лицето си, Кончита бавно изправи рамене и гордо срещна погледа на Морган.

Щял да й изтръгне сърцето?

Морган явно наистина си беше загубил ума, щом не разбираше колко безсмислена е заплахата му.

Защото Кончита вече нямаше сърце.

Часовете се изнизваха, мъчително дълги, докато Рийд наблюдаваше внимателно продълговатата постройка в очакване на нощта. Силите му бяха напълно възстановени, а мисълта му беше ясна и логична. С първите белези на настъпващата нощ, преметнал пушката през рамо, той си запробива път през сенките. Планът му беше съвсем прост. Първо щеше да се увери, че Частити е в къщата. И ако беше, щеше да я изведе оттам, каквото и да означаваше това.