Пейо Яворов - В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)

Първи събеседник. И това, изглежда, да не вирее там, дето няма другото… онуй, в което аз вярвам, а ти не вярваш, когато е въпрос за България: голямата държава и икономически силния народ.

Христофоров. Стремете се — но без самоизмама, без излишни жертви. Велика сила на духа — ето какво мечтая за България и ето в осъществяването на кое вярвам аз. Погледнете скандинавските държавици и народи… Но у нас ние тряба да искамеот държавата една много по-определена и разширена културна политика…

Трети събеседник. Народния театър отсреща се подига на пръсти и слуша.

Христофоров. Характерно: зоологическата градина е по-стара от него. Запрели сме зверове, които изядат седмично може би повече, отколкото харчим годишно за откупуване картини от наши художници. Ако има вече нещо направено у нас, то не е резултат на съзнание, а на подражание. И затова е почнато с онова, което трябаше да бъде последно, за да не е само едно парадно украшение.

Втори събеседник (внезапно). Но истина ли е, че вашата партия или поне главатарите не били много доволни от вашето поведение през последните избори? Говорят, че в публично събрание при едно запитване сте се изказали против задължителното упражнение на избирателно право. Нели тая задължителност е в партийната ви програма.

Христофоров. Задължително право!…

Чиновника от М-вото на външните дела става да си ходи и се отбива към масата на Драгоданоглу.

Драгоданоглу. Можете да бъдете уверени, приятели, че нашата партия ще изпълни своя дълг: война — война, мир — мир! Но не позорен мир, колкото той и да е скъп на гешефтарска Европа и на някои луди в България. Чакайте… (Ръкува се с чиновника от М-вото на външните дела.) Благодаря, благодаря, как сте? Хм, я ми кажете, тъкмо за това говорим, какви са последните новини от Цариград, отговора на Портата?

Чиновника. Позволете, какъв отговор?

Драгоданоглу. Отговора на постъпките, които нашия представител направи по последните събития оттатък. Нели за това пишат и всички вестници!

Чиновника. Постъпките… Аз не съм в политическото отделение. Постъпките…Аз — о, г-н Драгоданоглу, от работа не можем да си отворим очите! Обядвам и отивам… Отбивам се половин час тук само да не пропусна подлистника на Le petit parisien „Един политически роман — Отрова или склероза“. Знаете, касае се до загадъчната смърт на Феликс Фор. На сцената — маса политически лица, вече умрели или още живи. И мене не може да не ме интересува: знаете, външна политика…

Първия от четиримата (на третия). Хи-хи-хи. Слушай, слушай.

Драгоданоглу. Аз пък рекох да научим нещо. Може да намина към министъра, ако ми остане време.

Третия от четиримата (на първия). Но тоя ваш… кога яхна, кога крака замаха.

Чиновника. Извинете, аз тряба да бързам. Г-н Драгоданоглу! Господа… (Отива си.)

Втория от четиримата. И тоя си го биваше!

Първия и втория се смеят високо, третия посдържано, четвъртия само се озърта. Д-р Чипиловски се хилва изведнъж, без да разбере защо другите се смеят, и пак става сериозен.

Драгоданоглу. Той е добър момък. Срещал съм го у министъра, тряба да му е роднина. Па знаете, мълчи — така му прилича. Или да разнася държавните тайни по кафенета!

Първия от четиримата. Но с тоя Феликс Фор — съсипа ме. Ха-ха-ха, външна политика.

Д-р Чипиловски. Аз съм го виждал в Женева, там държа реч пред едно работническо събрание. Всички отидоха да го слушат, отидох и аз.

Втория от четиримата. Кого, Феликс Фор?

Д-р Чипиловски. Да, преди шест години. Беше…

Третия от четиримата. Но той умря в Париж, има десет години.

Четвъртия от четиримата (скромно). Нели той бе председатал на френската република?

Третия от четиримата. Г-н доктора тряба да говори за Себастиян Фор, анархистически агитатор, той обикаля тъй.

Д-р Чипиловски. А-а…

Първия от четиримата. Их и ти докторе, намери… ха-ха-ха, намери… И-и, днес тоя смях! Ох, ох, ох, с est tres fort тия господа Фор.

Третия от четиримата. Но Фор тук не значи силен. Не помня как се пишете името на Себастиян Фор, но Феликс Фор се пише: еф-о-ер-ьо, на края с „е“, а не „те“.

Втория от четиримата. Тодор ли пишеш, или Богдан — все едно значи.

Драгоданоглу. Едно ли значи?