Майлз Камерън - Червения рицар

— Жалко, че не е помогнало — каза капитанът и посочи следите, а Гелфред приклекна до по-близката от тях, постави тоягата си до нея и цъкна с език.

— Виж ти, виж ти — каза той. Равнодушието му беше малко пресилено, а лицето му — съвсем бледо. Капитанът не можеше да го вини за това. Макар че краткият му живот бе осеян с трупове, такава гротескна гледка рядко се срещаше. С част от съзнанието си той се зачуди дали женствеността ѝ и красотата на косата ѝ са допринесли за това потресаващо унищожение. Оскверняване ли беше това? Умишлено светотатство?

Другата, по-сурова част от съзнанието му тръгна по друг път. Чудовището бе поставило изядената ръка по точно определен начин, а следите от зъби прецизно обграждаха кървавите орбити на очите ѝ. Можеше да си представи защо и то твърде ясно — всичко това целеше да всее ужас. Беше почти артистично .

Той усети солен вкус в устата си и се обърна настрани.

— Не се прави на смелчага заради мен, Гелфред — каза капитанът и се изплю на пода, опитвайки се да пропъди вкуса, преди да е станал за смях.

— Никога не съм виждал нещо по-ужасно и това е факт — отвърна Гелфред и бавно си пое дъх. — Бог не бива да позволява такива неща! — горчиво изрече той.

— Гелфред — с горчива усмивка отвърна младият мъж, — Бог пет пари не дава.

Очите им се срещнаха и ловецът отклони поглед.

— Ще разбера каквото има за разбиране — мрачно каза той. Богохулството на капитана не му харесваше и лицето му го издаваше съвсем ясно, особено сега, когато трябваше да използва Божията сила.

Гелфред опря върха на пръчката си в центъра на отпечатъка и внезапно настъпи някаква промяна, сякаш очите им се бяха нагодили към нов източник на светлина. Или към по-силно слънце.

— Pater noster qui es in caelus 3 3 Отче наш, който си на небето (от латински). — Бел.прев. — монотонно занарежда Гелфред, а капитанът го остави насаме със заниманията му.

В градината оръженосецът на сер Томас и половин дузина стрелци вече приключваха със скъпоценностите на труповете. Освен това бяха събрали пръснатите наоколо крайници и разкъсани тела, сглобявайки ги, доколкото бе възможно и сега те лежаха на земята, увити в плащове. Двама от мъжете бяха придобили почти землистозелен цвят, а миризмата на бълвоч почти надвиваше вонята на кръв и изпражнения. Трети стрелец бършеше ръце в една ленена риза.

Сер Томас, известен на всички в ротата като Том Лошия заради тежкия си характер, представляваше двуметрова грамада, увенчана със смръщени вежди и огромно количество черна коса. Беше много избухлив и никак не си заслужаваше човек да го предизвиква. Той наблюдаваше зорко хората си, стиснал амулет в едната си ръка. Обърна се, щом чу дрънченето на стоманените сабатони 4 4 Металните обувки на рицарските доспехи. — Бел.прев. на капитана по постланата с камъни пътека и разсеяно му отдаде чест.

— Младите днес си заслужиха парите, кап’тане.

Нямаше как да им плати, освен ако ги наемеха, така че фразата нямаше особена стойност и капитанът само изсумтя. В градината имаше шест трупа. Том Лошия повдигна вежда и му подаде нещо, той го погледна и стисна устни. После пъхна верижката в кесията на колана си и тупна Том по едрото рамо.

— Остани тук и не заспивай — каза му той. — Ще ти оставя Дръзката и Гелдинг.

Том Лошия повдигна рамене и облиза устни.

— С Дръзката понякога не се погаждаме много.

Капитанът вътрешно се усмихна при мисълта, че този гигант, от когото трепереше цялата рота, признава, че „не се погажда“ с една жена.

Дръзката тръгна към оградата и се присъедини към тях. Беше получила този прякор като проститутка — твърде много се репчела на клиентите. Беше висока, с червена коса, която дъждът бе превърнал в светлокафява, а луничките ѝ придаваха невинен вид, който заблуждаваше. Беше си спечелила име — повече от това нямаше какво да се каже.

— Да не би Том вече да се е издънил? — попита тя, а Том ѝ хвърли мрачен поглед. Капитанът с досада си пое дъх.

— Бъдете добри, дечица. На пост тук трябва да останат най-добрите ми хора — будни и нащрек.

— Няма да се върне — каза тя, а капитанът поклати глава.

— Въпреки това останете будни. Заради мен.

Том Лошия се усмихна и прати въздушна целувка на Дръзката.

— Само заради теб — натърти той, а тя протегна ръка към меча си за езда и мълниеносно го изтегли. Капитанът се прокашля.

— Държи се с мен като с курва. Каквато не съм .

Тя вдигна меча към лицето му, а Том не трепна.