Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

или с беседа между две души,

тъй както редно е?

ОТЕЛО

Покорно моля,

пратете в „При стрелата“ да извикат

съпругата ми тука — тя сама

за мене да разкаже пред баща си.

Ако от думите й вий решите,

че съм виновен, нека бъда снет,

разжалван и осъден да умра

в позор и срам!

ДОЖЪТ

Да дойде Дездемона!

ОТЕЛО

Ти, адютанте, знаеш де е тя.

Води ги!

Яго излиза, следван от неколцина служители.

А додето тя пристигне,

тъй честно, както Богу изповядвам

греховните дела на свойта кръв,

пред строгия ви слух ще обясня

как нейната любов спечелих аз,

а тя пък — мойта.

ДОЖЪТ

Слушаме, Отело.

ОТЕЛО

Баща й ме обичаше и често

ме канеше във къщи си и все

ме питаше за моя жизнен път —

година по година — и за всички

сражения, превратности, обсади,

които преживял бях. Аз прелиствах

живота си от свойте детски дни

до този час, във който той ме беше

помолил да разказвам. И разказвах

за гибелни беди и патила,

за страшни случки по море и суша,

за боеве на косъм от смъртта,

за как веднъж заловен бях във плен,

продаден в робство и след туй спасен

и за премеждията ми назад

през пущинаци, пещери огромни,

бездънни проломи и планини,

докосващи с главите си небето;

за всичко туй разказвах аз, и още

за людоедите антропофаги 168 168 Антропофаги (гр.) — буквално: човекоядци. ,

които се изяждат помежду си,

и за човеците с глави, които

растат им под плещите. Всичко туй

обичаше да слуша Дездемона

и щом във друга стая къщни грижи

зовяха я, тя свършваше ги бърже

и връщаше се, жадно да дослуша

словата ми. Като видях това,

намерих сгода, смогнах да получа

молба от нея пак да й разкажа

скиталчествата си от край до край —

била ги слушала на части само,

а щяло й се да узнае всичко

последователно. И аз приех

и неведнъж при разказа за някой

нещастен час от младостта ми смогвах

да й изтръгна сълзи от очите;

а щом завърших, тя ме надари

със хиляди въздишки и закле се,

че туй било тъй странно, ах, как странно,

и колко тъжно, Боже, толкоз тъжно,

че би желала да не го е чула

и че желала би да бъде мъж,

за да е горда със подобна участ,

и тъй благодарейки ми, прибави,

че ако някой мой познат би искал

да я плени, то аз ще трябва само

да го науча как да й разказва

живота ми! Тогаз й заговорих.

И тъй обикнахме се ние двама,

тя — мен за туй, че мъки срещал бях;

аз — нея, че пожали ме за тях.

Това са мойте билки и вълшебства.

Но ето я и нея. Тя да каже!

Влизат Дездемона, Яго и служители.

ДОЖЪТ

Добри Брабанцио, подобен разказ

би запленил и мойто чедо. Вижте

бедата от добрата й страна!

Човек със счупен меч е по-добре,

отколкото без никакъв.

БРАБАНЦИО

Аз моля

да чуете и нея. Ако тя е

участвала в играта, гръм да падне

отгоре ми, подиря ли вина

от мавъра!… Ела насам, любезна!

Кажи, как чувстваш, на кого от туй

достопочтено общество най-много

дължиш покорство?

ДЕЗДЕМОНА

Благородни татко,

дълга си чувствам странно раздвоен.

Живот и възпитание от вас

получила съм и за тях дължа ви

покорството, което ми подсказват

и възпитанието, и животът.

Над моя дълг вий властвате, понеже

сте мой баща. Но тук е моят мъж

и почитта, която мойта майка

ви е показала, когато вас

поставила е пред баща си, аз

дължа като съпруга към съпруг

на мавъра, пред вас застанал тук!

БРАБАНЦИО

Да те закриля Господ!… Ваша светлост,

да минем към държавните дела!

Да бях приел подхвърлениче, щеше

да бъде по-добре… Ела тук, мавре!

От все сърце ти давам туй, което,

ако не ти принадлежеше вече,

до смърт от все сърце ти бих отказвал.

А покрай тебе, бисер мой, се радвам,

че нямам други дъщери, защото

след твойто бягство щях да ги държа

в железни клетки!… Свърших, ваша светлост.

ДОЖЪТ

Две-три пословици ще ви припомня —

дано за тези двама бъдат стълба

към вашето изстинало сърце:

„Преди бедата мъчи се човека —

когато тя се струпа, по е лека“…

„Щом старото нещастие те трови,

нещастия ти сякаш имаш нови“…

„За този, който да понася знае,

най-тежкото страдание шега е“…

„Грабителите пред смеха са слаби,

без смисъл който плаче, сам се граби.“

БРАБАНЦИО

Тогава дайте Кипър на исляма —