Мишел Моран: Последната кралица на Индия

Представете си, че ви повеждам по дълъг черен път до края на една нива и после ви каня да влезем в селска къща, построена от слама и кал. А сега си представете, че ви казвам: „Ето тук отседнахме с господарката на Джанси по време на бягството си от британците. А там, в онзи ъгъл се преоблякохме в селски дрехи, за да успеем да се доберем до крепостта Калпи.“ Сигурно ще ме погледнете, ще огледате доста приличното ми сари и златните бижута, а после ще сведете очи към мръсния под на тази едностайна къщичка и ще се изсмеете. Но когато видите, че моето изражение си остава все така сериозно, постепенно ще ви осени прозрението, че всички истории, които сте чули, сигурно са истина. Господарката на Джанси, или кралица Лакшми, както настояваха да я наричат британците, наистина успя да избяга от могъщата британска армия, като се преоблече като обикновена селянка.

Не знам защо хората толкова се изненадват от този факт. Та нима Одисей не постигна целта си, след като се преоблече като просяк? Ами виенският херцог от „Мяра за мяра“ на Шекспир? Но може би изненадата им се дължи по-скоро на факта, че аз бях тази, която предложи да прибегнем към тази стъпка, вдъхновена от героите, живеещи по страниците на книгите. Защото аз не бях родена, за да чета подобни книги. Всъщност аз изобщо не бях родена да чета. Баща ми беше този, който настояваше да се образовам. Ако зависеше от баба ми, никога нямаше да зърна нищичко отвъд стените на моята къща. Защото, както вероятно вече знаете, жените в Индия са под постоянна пурда .

Когато бях на седем годинки, попитах татко как се е родила тази идея да затварят жените. И тогава той ме заведе на хладно под сянката на фикусовото дърво. Нашата градина беше достатъчно голяма, за да се радва на дърво от вида „пийпал“, но трябваше да минат още доста години, докато осъзная, че не всяка къща в Барва Сагар е толкова просторна, че да си има и дърво. Но ние бяхме кшатрии , което ще рече, че предците ни са се родеели с крале, точно както техните предци са били родственици на крале и така нататък, сигурно до началото на началата. Хората често ме питат какво означават различните касти. Обяснявам им ги така. Представете си пчелен кошер, в който има пчели работници, търтеи и царица. Е, нашите касти са приблизително същите. Имаме брахмани , чиято задача е да бъдат жреци. Имаме кшатрии, които са воините и кралете. После идват вайшите , които са земеделци, занаятчии и търговци. И накрая са шудрите , които слугуват и чистят. Както пчелата работник се ражда, за да бъде пчела работник, и умира като пчела работник, така и човекът никога не може да смени кастата си.

Но в онази привечер, когато залязващото слънце обагряше облаците над нас, превръщайки небето в огромно оранжево море, татко ми обясни какво означава пурдата. Потупа коляното си и когато се покатерих в скута му, зърнах възлестите мускули на ръцете му. Те изпъкваха под кожата му като големи камъни. Поднесох му дланта си и както ни беше обичаят, той започна да рисува думите си върху нея.

— Спомняш ли си историята за първия моголски водач на Индия?

— Той е бил мюсюлманин, а ние сме хиндуисти.

— Да. Но точно той донася пурдата по нашите земи.

— Значи император Бахадур шах е виновен, че не мога да излизам от дома си?

Ръката на татко се стегна и аз веднага разбрах, че написаното от мен е погрешно.

— Никой няма вина за пурдата — изписа бързо той. — Благодарение на нея жените са в безопасност.

— От какво?

— От мъжете, които иначе биха им причинили много злини.

Застинах върху коляното на баща ми. Той да не би да искаше да каже, че до края на живота си аз няма да мога да видя какво има отвъд зидовете на нашата градина? Усетих, че в гърдите ми се надига огромно вълнение.

— Хей! — написа баща ми. — Какво те тормози, паунче?

Не че татко използваше думи като „хей“ или други такива. Това е добавка от мен, начинът, по който си представях, че би говорил, ако не си беше изгубил слуха, докато се биеше рамо до рамо с британците срещу бирманците. Сега вероятно се питате какво са правели британците в Индия и защо изобщо нашите хора са се били срещу бирманците. Всичко започнало през 1600 година, когато в моята страна пристигнали първите английски моряци. Ако сте чували историята за носа на камилата и как в една студена зимна нощ камилата помолила господаря си да ѝ позволи да си пъхне носа в палатката му, за да се стопли, много бързо ще схванете подхода на Британската източноиндийска компания.