Ъруин Шоу - Богат, беден

— Да — каза мис Льоно и стрелна гневно Рудолф.

Джордах се вгледа в рисунката по-внимателно.

— Ей богу — каза той, — сега вече виждам приликата. Нима днес учителките в гимназията позират голи?

— Няма да позволя да се подигравате с мен, мистър Джордах — каза мис Льоно с ледено достойнство. — Виждам, че няма никакъв смисъл да продължаваме този разговор. Бъдете така любезен да ми върнете рисунката… — Тя протегна ръка. — Няма да ви задържам, но ще поставя въпроса на друго място, където ще разберат колко сериозно е положението. Ще докладвам на директора. Исках да спестя на сина ви неудобството тази гадост да стигне до директора, но нямам друг избор. А сега, моля, върнете ми рисунката и довиждане…

Джордах отстъпи крачка назад с рисунката в ръка.

— Казвате, че синът ми е нарисувал това?

— Разбира се — отговори мис Льоно. — Подписът е негов.

Джордах погледна листа, за да се увери.

— Права сте — каза той. — Това е подписът на Руди. Рисунката е негова. Няма нужда да се доказва от адвокат.

— Много скоро ще бъдете повикан от директора — каза мис Льоно. — А сега, моля, върнете рисунката. Аз съм заета и загубих достатъчно време с тази отвратителна история.

— Мисля, че ще я задържа. Вие самата казахте, че е на Руди — отговори кротко Джордах. — И показва голям талант. Такава прилика. — Той поклати възторжено глава. — Никога не съм предполагал, че Руди има такива способности. Ще я сложа в рамка и ще я окача в къщи. Сега такива картини с голи жени струват много пари на пазара.

Мис Льоно хапеше толкова силно устните си, че в първия момент не можа да каже нищо. Рудолф зяпна баща си онемял. Отначало нямаше представа как ще реагира баща му, но това представление, което той устрои с такава престорена наивност, хитрост и простащина, напълно го изуми.

Мис Льоно не издържа. Заговори с писклив шепот, наведена над бюрото си, съскайки злобно към Джордах:

— Махай се оттук, долен, мръсен, прост чужденец, махай се заедно с гадния си син.

— Тези думи не ми харесват, госпожице — каза Джордах все още със спокоен глас. — Това училище се издържа от парите на данъкоплатците, а аз също съм данъкоплатец, затова ще си отида, когато намеря за нужно. А вие ако не си въртяхте задника с тая тясна пола и не си показвахте половината гърди като евтина улична проститутка, момчетата нямаше да се изкушават да ви рисуват чисто гола. Ако пък питате мен, като ви свали човек всичките сутиени и корсети, ще се окаже, че Руди ви е нарисувал много по-хубава, отколкото сте.

Лицето на мис Льоно пламна, а устата й се изкриви от омраза.

— Аз знам какъв сте! — извика тя. — Мръсен шваба!

Джордах се пресегна и й удари един шамар. Плесницата прокънтя оглушително. Гласовете от игрището бяха замрели и в стаята настъпи мъртва тишина. За миг мис Льоно остана приведена, подпряла се с ръце на бюрото. После избухна в сълзи и се свлече на стола, скривайки лицето си в шепи.

— Не съм свикнал да говорят с мен така, френска курво — каза Джордах. — Не съм дошъл чак от Европа, за да слушам такива приказки. И ако аз бях от онези французи, вашите сънародници, дето хукнаха да бягат като зайци при първите изстрели на мръсните шваби, щях добре да си помисля, преди да обиждам някого. За ваше сведение ще ви кажа, че през 1916 убих един французин с гол щик и сигурно няма да се изненадате, като разберете, че го намушках в гърба, когато се опитваше да избяга при майка си.

Като слушаше как спокойно говори баща му, сякаш обсъжда времето или някоя поръчка на брашно, Рудолф се разтрепера. Злобата в думите му се усещаше още по-ясно от спокойния, почти приятелски тон.

— И ако смятате да си го изкарате на сина ми, помислете си хубаво преди това, защото аз живея наблизо и не ме мързи да ходя. Две години е отличник по френски и ако в края на срока има по-ниски бележки, ще дойда да ви задам няколко въпроса. Хайде, Руди.

Двамата излязоха от стаята, а мис Льоно остана да хълца на бюрото.

Вървяха, без да говорят. Когато стигнаха до една кофа за боклук на някакъв ъгъл, Джордах спря. Накъса разсеяно рисунката на малки парченца и ги пусна в кофата. Обърна се към Рудолф.

— Голям глупак си, не смяташ ли? — каза той.

Рудолф кимна.

Продължиха да вървят към къщи.

— Спал ли си с жена? — попита Джордах.

— Не.

— Наистина ли?

— Щях да ти кажа.

Предполагам — отвърна Джордах. Той продължи да върви мълчаливо, куцайки. — За кога чакаш?

— Няма за какво да бързам — каза Рудолф в своя защита. Нито баща му, нито майка му бяха споменавали някога пред него нещо за секс, а днешният ден очевидно не беше подходящ за подобен разговор. Преследваше го образът на мис Льоно унизена и грозна, разплакана на бюрото, и той се срамуваше, че е смятал една толкова глупава и жалка жена достойна за неговата любов.