Ъруин Шоу - Богат, беден

— Чакай малко — каза Джони, — чакай малко. Преди да почнем да говорим за затвора, искам да разбера дали можем да си получим обратно парите, а след това да пращаме този тъпак зад решетките.

— Точно така — подкрепи го нетърпеливо Брад. — Това вече е сериозен разговор.

— С какви пари разполагаш в момента, за да изплатиш дълговете си? — попита Джони.

— Точно така — повтори Брад. — Сега вече говорим по същество. Да не мислите, че съм останал съвсем без средства. Все още мога да получавам кредит.

— Когато излезеш от тази стая, Брад — каза Рудолф, — никоя банка в страната няма да ти отпусне и десет цента. Аз ще се погрижа за това. — Вече не беше в състояние да прикрива гнева си.

— Джони… — обърна се Брад умолително към Хийт. — Защо е толкова отмъстителен? Поговори с него. Разбирам, че му е неприятно, но тази отмъстителност…

— Аз те попитах нещо — прекъсна го Джони.

— Ами… — започна Брад — на книга положението не е много… много оптимистично — усмихна се той с надежда. — Но от време на време имах възможност да пестя малко пари. За черни дни, както казват хората. Депозирал съм ги в сейфове на различни места. Разбира се, нямам достатъчно, за да се разплатя с всички, но на вас, приятели, ще мога да върна една значителна сума.

— Тези пари на Вирджиния ли са? — попита Рудолф.

— Ха, на Вирджиния! — изсумтя Брад. — Баща й така стиска парите, които й е отпуснал, че ако чаках на нея, дори да умирах от глад, и един кренвирш нямаше да мога да си купя.

— Той се оказа много по-умен от нас — каза Рудолф.

— Господи, Рудолф — каза жално Брад, — няма защо да ми натякваш. И без това се чувствувам достатъчно зле.

— Колко пари имаш в наличност? — попита Джони.

— Нали разбираш, Джони — отговори Брад, — тези пари не фигурират в счетоводните книги на компанията.

— Ясно — каза Джони. — Колко са?

— Близо сто хиляди. Мога да дам и на двама ви почти по петдесет хиляди долара. И ще гарантирам, че ще изплатя останалата сума допълнително.

— Как? — попита грубо Рудолф.

— Има няколко петролни кладенеца, които се разработват. — Рудолф беше сигурен, че той лъже. — И освен това мога да отида при Сандра и да й обясня, че в момента съм загазил, да я помоля да ми върне бижутата и…

Рудолф поклати недоверчиво глава.

— Ти наистина ли очакваш, че тя ще ти ги даде?

— Тя е прекрасно момиче, Руди. Трябва да те запозная някога с нея.

— О, божичко, никога ли няма да поумнееш! — извика Рудолф.

— Почакай тук — каза Джони на Брад. — Искам да поговоря с Рудолф насаме. — Той взе демонстративно книжата, които бе проучвал, и тръгна към стаята на Рудолф.

— Нали нямате нищо против, ако пийна нещо, докато ви чакам? — попита Брад.

Влязоха в стаята на Рудолф и Джони затвори вратата.

— Трябва да вземем решение — каза той. — Ако наистина има близо сто хиляди долара в наличност, както твърди, можем да ги вземем и да си покрием с тях загубите. При това положение ще остане да получаваме само една сума от около четиридесет хиляди долара. Ако не ги вземем, ще трябва да свикаме съвещание на кредиторите и да обявим банкрут. Или дори да възбудим съдебно дело. Сигурно всичките му кредитори имат равни права върху парите или трябва да получат суми, пропорционални на капиталовложенията им и на това, което Брад в същност им дължи.

— Той има ли право да плати на нас, а да пренебрегне другите?

— Да, защото все още не е официално банкрутирал — отговори Джони. — Смятам, че в съда това ще мине.

— Тази работа няма да стане така — каза Рудолф. — Нека да прибави спестените сто хиляди към общата сума. А ние ще вземем от него ключовете на сейфовете, за да не може той да вдигне парите.

Джони въздъхна.

— Боях се, че точно това ще кажеш — отговори той. — Рицарска постъпка, няма що.

— Ако той е мошеник — каза Рудолф, — не означава, че и аз ще стана мошеник, за да си покрия загубите, както ти се изрази.

— Казах, че вероятно съдът ще приеме такава постъпка като законна — отговори Джони.

— Не е убедително — каза Рудолф. — Според мен не е убедително.

Джони погледна замислено Рудолф.

— Добре, а какво ще направиш, ако аз отида при него и му кажа, че си взимам моя дял и излизам от играта?

— Ще го съобщя на кредиторите и ще предложа да се възбуди съдебно дело срещу теб — отговори твърдо Рудолф.

— Предавам се, скъпи — каза Джони. — Кой може да устои на един честен политик?

Върнаха се в салона. Брад стоеше пред прозореца с пълна чаша в ръка, с билети за мача на сезона в портфейла си, загледан към богатия, гостоприемен град Далас. Джони му съобщи какво са решили. Брад закима безмълвно, без да разбира напълно какво му казват.