Ъруин Шоу - Богат, беден

— Надявам се, че не ти преча — каза тя и веднага усети, че не е избрала подходящия тон. Обичай ме, повтаряше си тя, аз съм ти майка.

— Разбира се, че не — отговори той. — Ей — извика Били, — нека някой да ме замести. Имам гости. Ще се видим после. — Не я запозна с никого. — Не искаш ли да се поразходим малко? Ще ти покажа градчето.

— Рудолф и Джийн бяха разочаровани, че не дойде на обяд — каза тя, щом се отдалечиха от игрището, и пак си помисли, че тонът й не е подходящ.

— Така ли? — каза невъзмутимо той. — Съжалявам.

— Рудолф те е канил много пъти и ти винаги си отказвал.

— Нали знаеш как е — сви рамене Били. — Все нещо се случва.

— Ще ми бъде много приятно, ако понякога ходиш там — каза Гретхен.

— Ще отида някой път. Ще обсъдим различията между поколенията. Или ще поговорим защо всички в студентското градче пушат марихуана. Неговият вестник се занимава само с тези въпроси.

— А ти пушиш ли марихуана?

— Мила мамо, не забравяй, че живеем в двадесети век.

— Недей да се държиш така снизходително с мен — скара му се тя.

— Виж какво хубаво време — каза той. — И толкова отдавна не съм те виждал. Хайде да не спорим. Онази сграда там е общежитието, където живеех в първи курс.

— Приятелката ти играеше ли бейзбол? — Беше й писал, че му харесва едно момиче от курса.

— Не. Родителите й дойдоха на гости за събота и неделя и тя трябва да се преструва, че аз не съществувам. Баща й твърди, че аз съм неморален и я развращавам. Абсолютен неандерталец.

— Има ли изобщо някой, който да ти е симпатичен?

— Разбира се. Албер Камю. Само че той е умрял. А, сетих се — как е онзи другият поет, Евънс Кинсела?

— Още е жив — отговори Гретхен.

— Това е чудесна новина — каза Били. — Направо сензационна.

Ако Колин не беше умрял, той нямаше да бъде такъв, помисли си Гретхен. Щеше да е съвършено различен. Един разсеян, вечно зает човек сяда зад волана на колата си, блъска се в едно дърво и последиците от неговата смърт нямат край, те се отразяват и върху другите поколения.

— Ходиш ли в Ню Йорк? — попита тя.

— Понякога.

— Ако ме предупредиш кога ще ходиш следващия път, ще купя билети за театър — каза тя. — Доведи и приятелката си, ако искаш. Ще се радвам да се запозная с нея.

— Тя не е нищо особено — отговори Били.

— И все пак ми се обади.

— Добре.

— Как ти върви учението? — попита тя. Били направи гримаса.

— Рудоф казва, че не ти върви както трябва. Смята, че е много вероятно да те изключат от университета.

— Сигурно е доста лесно да си кмет на този град, щом имаш време да проверяваш колко изпити не е взел някой студент през семестъра — каза Били.

— Ако те изхвърлят, ще те вземат войник. Знаеш ли това?

— Не ме интересува — каза Били. — Казармата не може да е по-скучна от лекциите тук.

— А за мен не мислиш ли? — Напълно погрешно. Класическа грешка. Но вече го беше казала. — Как смяташ, че ще се чувствувам, ако те изпратят във Виетнам?

— Мъжете отиват на война, жените плачат — отговори Били. — Защо ние с теб трябва да се различаваме от останалите?

— Правиш ли понякога нещо, за да се променят нещата? За да се прекрати войната например? Толкова много студенти из цялата страна работят и денем, и нощем, за да…

— Глупаци — прекъсна я Били. — Само си губят времето. Войната осигурява твърде много печалби на твърде много политици. Да не мислиш, че ги интересува какво правят няколко хилави младежи? Ако искаш, ще ти взема значката и ще си я закача. И какво от това? Пентагонът ще се разтрепери от страх, като чуе, че Били Абът протестира срещу използуването на ядрено оръжие.

— Били — Гретхен се спря и го погледна, — интересуваш ли се изобщо от нещо?

— Не — отговори спокойно той. — Има ли нещо лошо в това?

— Надявам се, че е само поза — каза Гретхен, — Глупава, юношеска поза.

— Не е поза — отговори той. — И аз не съм вече юноша, както сигурно си забелязала. А мъж, който смята, че всичко е отвратително. Ако бях на твое място, щях известно време да не се интересувам от сина си. Ако ти представлява трудност да ме издържаш в университета, недей да пращаш повече пари. Ако не ме харесваш такъв, какъвто съм, и обвиняваш себе си за това, може би си права, а може и да не си. Съжалявам, че трябва да говоря по този начин, но знам, че в никакъв случай не искам да бъда лицемер. Мисля, че ще се чувствуваш по-добре, ако не трябва да се тревожиш за мен, затова върни се при скъпия ми вуйчо Рудолф и при скъпия ти Евънс Кинсела, и аз ще отида да играя бейзбол.