Ъруин Шоу - Богат, беден

— Как ти се струва? — попита Евънс, когато лампите светнаха.

— Трябва изобщо да се откажеш да работиш сутрин, ако Хейзън участвува в снимките — каза Гретхен.

— Личи си, нали? — попита Евънс, отпуснат на стола си, качил крака върху облегалката на предния стол.

— Личи си — отговори Гретхен.

— Ще говоря с агента му.

— По-добре се опитай да говориш с бармана, който му дава да пие — каза Гретхен.

— Алкохолът е проклятие за Кинсела, когато другите го пият — каза Евънс.

Стана отново тъмно и те изгледаха материала, над който Гретхен беше работила този ден. На екрана той й се стори още по-лош, отколкото докато го монтираше. Но когато прожекцията свърши и лампите светнаха, Евънс каза:

— Добре, харесва ми.

Гретхен познаваше Евънс от две години, беше работила с него в предишния му филм и беше разбрала, че се задоволява твърде лесно със собствените си постижения. В разговорите си с психоаналитика беше стигнал до убеждението, че арогантността се отразява добре върху самочувствието му и затова беше опасно човек да го критикува открито.

— Не съм съвсем сигурна — каза Гретхен. — Иска ми се още малко да поработя върху този епизод.

— Само ще си загубиш времето — отговори Евънс. — Казвам ти, че така е добре.

За разлика от повечето режисьори той нямаше търпение да следи монтажа и не обръщаше внимание на подробностите.

— Не знам — каза Гретхен. — Струва ми се, че е много разтеглен.

— Точно това съм търсил тук — отговори Евънс. — Искам да е разтеглен. — Той се препираше като упорито дете.

— Всички тези хора, които влизат и излизат през разни врати — настояваше Гретхен, — всички тези зловещи сенки, обикалящи около тях, без да се случва нищо зловещо…

— Не се опитвай да правиш от мен Колин Бърк. — Евънс стана рязко от стола си. — И не забравяй, че аз съм Евънс Кинсела и ще си остана Евънс Кинсела. Моля те да го запомниш.

— О, недей да се държиш като дете — сряза го Гретхен. Понякога смесваше двете роли, които изпълняваше в живота на Евънс.

— Къде ми е шлиферът? Къде си оставих проклетия шлифер? — каза високо той.

— Остави го в монтажната зала.

Върнаха се заедно в залата; Евънс остави Гретхен да носи сама кутиите с току-що извъртените филмови ленти, които тя взе от оператора. Той наметна небрежно шлифера на гърба си. Айда описваше кадрите, които бяха обработили този Ден. Евънс тръгна към вратата, но се спря и се върна при Гретхен.

— Смятах да те поканя на вечеря и да те заведа на кино — каза той. — Ще можеш ли да дойдеш? — Той се усмихна виновно. Ужасяваше се от мисълта, че някой може да го намрази дори за миг.

— Съжалявам — отговори Гретхен. — Брат ми ще дойде да ме вземе. Ще му гостувам в събота и в неделя.

Евънс направи отчаяна физиономия. Той можеше да мени настроението си всяка секунда.

— Тези два дни съм свободен като птичка. Мислех, че ще можем да… — Той погледна към Айда с надеждата, че тя ще излезе от стаята. Но Айда продължаваше да работи съсредоточено върху филмовия материал.

— Аз ще се върна в неделя и тогава ще отидем на вечеря — каза Гретхен.

— Добре — съгласи се Евънс. — Явно ще трябва да се примиря с това положение. Предай моите поздравления на брат си.

— За какво?

— Не си ли видяла снимката му в „Лук“? През тази седмица е станал известен в цяла Америка.

— О, за това ли? — каза Гретхен.

Списанието беше публикувало статия, озаглавена „Десетте надеждни политически дейци под четиридесет години“ с две снимки на Рудолф, едната с Джийн във всекидневната в дома им, а другата в кабинета му в градския съвет. „Хубавият млад кмет с красива, богата, млада съпруга — се изтъкваше в статията — печели все по-голямо влияние сред републиканските кръгове. Умерен либерал, енергичен администратор. Той не е просто политик на теория, тъй като цял живот си е изкарвал хляба с труд. Прилага амбициозна политика в управлението на града, стреми се към премахване на расовата дискриминация при жилищните условия, води борба срещу замърсяването на околната среда; поискал е наказанието на един бивш началник на полицията и на трима полицаи за взимане на подкупи, издействувал е отпускането на заем за строеж на нови училища; като влиятелен член на управителния съвет на университета в Уитби е изиграл съществена роля за модернизиране на образователния процес; в грижите си за бъдещето на града той е направил един интересен експеримент — да се спре движението на моторни превозни средства в събота в центъра на града, за да могат хората да се разхождат и едновременно да пазаруват спокойно; като издател на местния «Сентинъл» е използувал вестника като трибуна за пламенни призиви както към местните, така и към националните правителствени органи за прилагане на честни методи в управлението на страната; осигурил е средства за няколко вестника, излизащи в градове с население по-малко от петдесет хиляди души; произнесъл е убедителна реч на срещата на кметовете в Атлантик Сити, която е била посрещната с бурни аплодисменти; бил е поканен в Белия дом на тридесетминутен разговор заедно с няколко други кметове, на които се гласува особено доверие.“