Ъруин Шоу - Богат, беден

— Лека нощ — каза той. — Ще се видим утре.

Том махна с ръка и тръгна по широката улица — до дома му имаше много път. Налагаше се да бъдат внимателни, когато Том искаше да се бие, и да ходят в други райони на града. В квартала всички го познаваха твърде добре и го избягваха, когато усетеха, че е в опасно настроение.

Той крачеше бързо по тъмната улица към къщи, натам, откъдето се носеше миризмата на реката, и от време на време се завърташе с танцова стъпка около някоя улична лампа. Показа им какво може, показа им, И други неща ще им покаже. Ще видят ТЕ.

Когато сви зад последния ъгъл, видя сестра си Гретхен, която идваше към къщи от другия край на улицата. Тя бързаше с наведена глава и не го забеляза. Той сви в един вход на отсрещната страна и зачака. Не искаше да говори със сестра си. От осемгодишната му възраст тя не му беше казала нищо приятно. Проследи я с поглед как притича към вратата на хлебарницата и извади ключа си от чантата. Може би някой път ще тръгне след нея, за да разбера как прекарва вечерите си.

Гретхен отвори вратата и влезе. Том изчака, за да се увери, че тя се е качила в стаята си, пресече улицата и застана пред разнебитената от времето паянтова сива сграда. Неговият дом. В тази къща се беше родил. Появил се неочаквано рано и майка му не могла да стигне до болницата. Колко пъти е слушал тази история? Много важно, че се е родил у дома. Кралицата не е напуснала двореца. Принцът е видял за първи път светлина в кралската спалня. Къщата изглеждаше запусната, готова да бъде разрушена, Том се изплю. Загледа се в сградата, въодушевлението му се изпари, Както обикновено прозорецът на мазето, където баща му работеше, светеше. Лицето му се озлоби. Цял живот в едно мазе. Какво знаят те? — мислеше той. Нищо.

Отключи си тихо и се изкачи на третия етаж в стаята, където спеше с Рудолф. Стъпваше внимателно по скърцащите стълби. За него беше въпрос на чест да се движи безшумно. Кога влиза и кога излиза, е лично негова работа. Особено в нощ като тази. По ръкава на пуловера му имаше малко кръв и никак не му се искаше някой да го види и да се развика заради това.

Затвори тихо вратата зад гърба си и чу как равномерно диша заспалият Рудолф. Симпатичният, прилежен Рудолф, безукорният джентълмен, който мирише на паста за зъби, отличникът на класа, любимецът на всички, той никога не се връща у дома изцапан с кръв, ляга си навреме, за да може да каже на другата сутрин: „Добро утро, госпожо“ или за да не изпусне някоя задача по тригонометрия. Том се съблече в тъмното, като хвърли небрежно дрехите си на един стол. Не искаше да отговаря на въпросите на Рудолф. Рудолф не му беше съюзник. Не взимаше неговата страна. Да прави каквото ще. Голяма работа!

Но когато легна в двойното легло, Рудолф се събуди.

— Къде беше? — попита той сънено.

— На кино.

— Хубав ли беше филмът?

— Отвратителен.

Двамата братя лежаха мълчаливо в тъмнината. Рудолф се отмести малко към края на леглото. Смяташе за унизително да спи с брат си на един креват. В стаята беше студено, защото през отворения прозорец нахлуваше вятърът от реката. Рудолф винаги отваряше широко прозореца през нощта. Изобщо спазваше всички правила. Спеше с пижама, а Том си лягаше по гащета. Поне два пъти седмично имаха спорове по този въпрос.

Рудолф подуши въздуха.

— Господи — каза той, — миришеш на див звяр. Какво си правил?

— Нищо отговори Том. — Не съм виновен, че мириша така. — Да не ми беше брат, мислеше той, щях да му извадя душицата от бой.

Ако имаше пари, щеше да отиде при Алис зад железопътната гара. Там срещу пет долара беше загубил девствеността си и оттогава беше посещавал заведението няколко пъти. Това стана през лятото. Работеше при изкопаването на един канал край реката и каза на баща си, че изкарва десет долара седмично по-малко, отколкото в същност получаваше. Флорънс, едра мургава жена от Вирджиния, го пусна два пъти за пет долара, защото той беше само на четиринадесет години и пълен новак. Такова нещо му трябваше сега, за да приключи вечерта както трябва. На Рудолф не бе казал нищо и за заведението на Алис. Рудолф сигурно е още девствен. Или сексът не го вълнува, или чака някоя кинозвезда, или е педераст. Един ден той, Том, ще каже всичко на Рудолф и ще гледа как се променя изразът на лицето му. Див звяр. Добре, щом си мислят, че е такъв, и той така ще се държи — като див звяр.

Затвори очи и се опита да си спомни как изглеждаше войникът, подпрял се на едното си коляно на тротоара, с обляно в кръв лице. Представи си всичко ясно, но вече не изпитваше удоволствие.