Василий Аксьонов - Остров Крим

— Хай, Ендрю! — разтвори той обятията си.

— Здрасти, Федя! — отговори Лучников «според правилата на московския жаргон».

Памела и Кристина — Боже! — се бяха преобразили: и двете бяха с рокли! Вярно, роклите им бяха по новата мода — тензухени, прозрачни, че и с тънички презрамки, но все пак зърната на младите особи бяха прикрити с някакви пъстри апликации. Антоша седеше гол до кръста, само леко беше посресал назад космалаците си и ги беше вързал на понитейл 11 11 Опашка (англ.). — Б.пр. .

Седмият участник в гощавката беше икономът Хуа. Той даваше нарежданията си в кухнята и на сервитьора Хаври, но от време на време също сядаше на масата, като един вид демонстрираше, че и той е член на семейството, извръщаше спеченото си личице според течението на разговора, грееше щастливо, попиваше всяка дума. Не щеш ли, в разговора намесиха и неговото име.

— Хуа е стар тайвански шпионин — каза за него Антон на момичетата. — Това е естествено, Крим и Тайван са двама братя от разстояние. В семействата на вревакуантите се смята за шик да имаш в дома си китайска агентура. Хуа ни шпионира вече четирийсет години, стана член на семейството.

— Какво значи «вревакуанти»? — Памела прелестно сбърчи носленце.

— Когато през 1920 година болшевиките изритали моето деденце и славното му войнство от Континента, белите офицери на остров Крим започнали да наричат себе си «временни евакуанти». Временен is temporary in English. После се появило съкращението «вр. евакуанти», а вече през петдесетте години, когато идеята за Възраждане на Светата Рус вече е била силно помрачена, се утвърждава думата вревакуант, нещо като националност.

Баща и дядо Лучникови се спогледаха — на Антон наистина му харесваше ролята на екскурзовод. Фреди Бутурлин се разсмя пиянски развеселено: или наистина си беше пийнал преди обяда, или пък му се струваше, че със «соколското» си плейбойско яке, а и в присъствието на хубави мацки трябва да изглежда именно леко пийнал.

— Hoy, Тони, ноу, плиз донт 12 12 Не, Тони, не, моля те, недей… (англ.). — Б.пр. … — закани се той с пръст на Антон. — Не заблуждавай пътешественичките. Вревакуантите, май янг лейдис 13 13 Мои млади госпожици (англ.). — Б.пр. , не са нация. По националност ние сме руснаци. Именно ние сме истинските руснаци, а не… — на това място юначният «сокол» хлъцна, явно спомнил си, че е и член на кабинета, и завърши фразата дипломатично: — …а не други хора.

— Искате да кажете, че вие сте елитът, призван да управлява народа на Крим?! — подвикна Антон, надвесен над масата.

«Какво така е започнал да блещи очи, помисли си Лучников. Дали не е следствие от наркотици?»

— Не вие, а ние — лукаво се закани на Антон Бутурлин с вилицата, на която се полюшваше великолепен шримп 14 14 Скарида (англ.). — Б.пр. . — Да не би да се делиш от нас, Тони?

— Нашият Антон е представител на културата «яки» — позасмя се Лучников.

— Яки! — извика Антон. — Бъдещето на нашата страна е в яки, а не в отмиращото племе на вревакуантите или в оялите се молли, или в изсъхналите англичани! — той отмести чинията си с лакът и занарежда, обръщайки се към момичетата: — Яки е нещо хубаво, то е нещо средно между «якшъ» 15 15 Добре (тур.). — Б.пр. и «окей», това е формиращата се сега нация на остров Крим, съставена от потомци на татари, италианци, българи, гърци, турци, на руските войски и британския флот. Яки е нация на младежта. Това е нашата история и нашето бъдеще и ние пет пари не даваме за марксизма и монархизма, за Възраждането и за Идеята за обща съдба!

След тази пламенна тирада на масата се възцари напрегнато мълчание. Момичетата седяха с вкаменени физиономии, дясната буза на Кристина беше издута — явно в устата й имаше нещо несдъвкано, нещо вкусно.

— Моля да ни извините, уважаеми лейди — наруши мълчанието Арсений Николаевич. — Може би не всичко ви е станало ясно. Това е вечният спор между славяните в островни условия.

— Ние пък пет пари не даваме за вашите проблеми — избъбри Кристина през несдъвканото и бързо започна да дъвче.

— Браво! — каза дядото. — Предлагам цялата компания да зарежем битката на идеи и да се върнем към реалността. Реалността е пред вас. В центъра на трапезата е омарът, вляво от него има различни сосове. Вече опитахте салатата със стриди. Позволявам си да привлека вниманието ви към ето тези прозрачни листенца балаклавска шунка, тя не отстъпва на италианската «прошуто». Ей там в кристалната съдинка има черна купчинка с резенчета лимон — усмивка от историческата ни родина, супервалутен хайвер. Шампанското «Нова светлина» не се нуждае от реклама. На бой, господа!