Василий Аксьонов - Остров Крим

Здесь есть возможность читать онлайн «Василий Аксьонов - Остров Крим» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Остров Крим: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Остров Крим»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Остров Крим — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Остров Крим», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Минавай, не се туткай!

…Докато той слушаше всичко това и си припомняше, Кристина се измъкна изпод хълбока му. Взе от перваза някаква топчица, тръсна я — оказа се, че е роклята й. Скоро седеше сресана и облечена на масата, пушеше и си наливаше херес в чашата.

— Какви са тия шантави звуци? — тя посочи с брадичка магнетофона.

— Това не ви засяга.

Тя кимна, угаси цигарата и се протегна.

— Е, аз да вървя. Благодаря ви, сър.

— И аз съм ви благодарен. Беше мило от ваша страна. Вече на вратата, тя се извърна.

— Един въпрос. Сигурно сте си мислили, че при вас ще дойде Памела?

— Честно казано, не съм си мислил нищо по този въпрос.

— Чао — каза Кристина. — Памела е там долу, с Тони. Чао, мистър Марлборо.

— Всичко хубаво, Кристина — много учтиво се сбогува Лучников. След като остана сам, си наля една чаша и запали цигара.

«Да, никак не е трудно да се смени насоката на „Куриер“ — помисли си той. — Няма нищо по-лесно от това да презираш тази страна, нашата страна, моята във всеки случай. Между другото тъкмо в утрешния брой съм пуснал репортаж за съветските пътища. Да, да, как можах да забравя, та това е вътрешен дисидентски материал, направо е безценен. „Пътешествие през страната на гостилниците“. Анонимен материал от Москва, талантлива подигравка с кошмарните съветски крайпътни заведения. Може би това е достатъчно, за да опази кожата ми няколко дни?»

Обърна се към дивана и вдигна телефонната слушалка — всъщност човек може и да не помръдва от това ложе, щом мадамите му идват на крака, в Русия може да се върне с едно натискане на копче, а с вестника си може да се свърже само като набере осем цифри.

Вдигна Брук. Бодър, леко нахален и пиянски глас:

— Courier! Associate editor Brook is here 23 23 «Куриер»! Заместник главният редактор Брук на телефона (англ.). — Б.пр. .

— Колко пъти трябва да ви казвам, Саша, все пак работите в руски вестник — скастри го Лучников.

— Ха, насадих се! — все така весело и още по-пиянски възкликна Брук. — Вие ли сте, чиф? Не се гневете. Нали ги знаете нашите кошмарни парадокси: много от читателите изпитват затруднения да се изразяват на руски, а аз яки не чаткам, хабер си нямам от него. Така че английският ни обединява.

— Какво ново от Африка, Саша?

— Мога да ви зарадвам. Ромка изпрати от Киншаса абсолютно точни сведения. Боевете по границата се водят между племената ибу и ебу. Оръжието е съветско, мирогледът и от двете страни — марксистки. Вече пратихме това за набор. На първа страница.

— Свалете го от първа страница и го сложете на осма. Така ще бъде по-смешно.

— Сигурен ли сте, чиф, че това е смешно съобщение?

— Така го виждам. И още нещо, Саша. Извадете от броя онзи московски материал.

Пауза.

— Имате предвид «Пътешествие през страната на гостилниците» ли, Андрей?

— Да.

— Но…

— Какво?

Пауза.

— Какво сега, по дяволите? — закрещя Лучников. — Какво има? Защо ми мънкате, Саша?

— Извинете, Андрей, но… — сега Брук звучеше напълно трезвен. — Ами нали знаете… От нас отдавна се очаква такъв материал…

— Кой го очаква? — кресна Лучников. Яростта му, като морска звезда, се вкопчи в тъмната стена.

— Какво да сложим на негово място? — студено попита Брук.

— Интервюто на Самсонов със Сартър! Край! След един час ще се обадя да проверя!

Той тресна слушалката, грабна бутилката, сръбна малко от гърлото й, захвърли я и се просна на дивана. От омачканото одеяло миришеше на женска секреция. Виж ги ти с какво решили да го шантажират — със заплахи за живота му!

Отново грабна слушалката и набра същия номер.

Лекомислено подсвиркване. Брук вече си подсвирква този идиотски хит «Град Запорожие».

— Courier! Associate edi…

— Брук, извинете, не се сдържах. Ще ви обясня по-късно…

— Нищо, нищо — каза Брук. — Ще направим всичко, както наредихте.

Лучников изведнъж започна да се приготвя. Закъде съм се заприготвял — не се знае. С такава муцуна човек не бива да се приготвя за тръгване. С такива панталони човек не може да тръгва за никъде — вонят на проституция. Както на женска, така и на мъжка проституция. На политическа проституция обаче не миришат. За нощния Коктебел ще свършат работа и такива панталони. Дюкянът ще бъде закопчан здраво. Ще взема пачка пари. Къде са ми парите? Ето ги съветските шагренови хартийки, ето ги доларите — по дяволите! Банкнотите на Банката на Въоръжените сили от Юга на Русия — това е валута! Якитата май вече са забравили думата «рубла». Тяхната парична единица е «тича». Тысяча 24 24 Хиляда (рус). — Б.пр. — тыща — тича. Смешно е, но в бюлетините за валутните курсове в «Известия» също пишат «тича». Кримски тичи — за 1,00–0,75 рубли. Всички берьозки 25 25 Магазини в бившия СССР, работещи с чуждестранни конвертируеми валути; някогашните нашенски корекоми. — Б.пр. на драго сърце приемат парите, но се правят, че това не са руски пари, че на тях липсват руските надписи «една… две… сто хиляди РУБЛИ… Банка на Въоръжените сили от Юга на Русия». Ето това е странната, но въпреки това изцяло приемана от целия народ черта на съвременна Русия, на Съюза — да не забелязваш очевидното. Пишат в така наречените си избирателни бюлетини: «Оставете ЕДИН кандидат, останалите зачеркнете», а останали няма, такива няма и никога не е имало! Фантастично идиотска измама, но никой не забелязва това, никой не желае да го забелязва. Всички искат да бъдат скотове с комфортното чувство, че са част от стадо. Програма «Время» в съветската TV е една ежевечерна лоботомия. Обаче и нашите мастодонти си ги бива — защо трябва с тъпашки инат да наричаме държавната банка Банка на Въоръжените сили, и то ОТ ЮГА НА РУСИЯ??? Защо муцуната на Барона още се кипри върху нашите пари? По дяволите, ако се смятате за пазители на руската култура, рисувайте върху банкнотите Пушкин, Лев Николаевич, Фьодор Михайлович… Егати героя — бездарния барон Врангел, спасителя на «сетния бряг на Отечеството». Да не би той да е създал Чонгарския проток? А лейтенант Бейли-Ленд изобщо не е съществувал ли? Лъжци и тъпанари властват по руските брегове. Защо в Москва лепват за мен преводач? Другари, помислете — за какво ми е на мен преводач, нелепо е аз да се разкарвам из Москва с преводач. Безсмислено е да се правят доноси за мен, аз нямам тайни, знаете го. Пак добре, че го знаете. Но защо тогава? Ние си имаме такъв обичай — на важните гости от чужбина се дава преводач. Тоест сякаш в Крим не се говори руски? Именно. Нали знаеш, Андрей, че когато Сталин е започнал да създава някакви връзки с Крим, един вид е установил, че там никой не говори руски, че там няма абсолютно нищо руско, че това е сякаш напълно чужда държава, но същевременно сякаш не е и държава, ами един вид географска зона, населена с някакъв «народ», а ние обичаме всички народи, защото те са потенциални потребители на марксизма. Обаче, възразявам аз, нито Сталин, нито Хрушчов, нито Брежнев някога са се отказвали от претенциите си за Крим като част от Русия, нали така? Вярно, казват умните приятели апаратчици. В териториален смисъл ние не се отказваме и никога няма да се откажем и дипломатически никога няма да признаем Крим, но в смисъл на културни връзки смятаме, че вие сте напълно чуждоезична държава. Има ли в това някакъв смисъл? Нима не разбираш, Андрюша? В това се крие дълбок смисъл — по този начин даваме на народа да разбере, че руският език е немислим извън социализма. Абе я стига глупости, цял свят знае, че в Крим официалният език е руският. Всички знаят, но сякаш не забелязват, там е работата. Там била работата значи? Да, да, именно там. Ето например ти самият казваш, че вие там имате много пръчове, ама и у нас, Андрей, пръчовете не са малко. Вярно, глупост, естествено, анахронизъм, но в известен смисъл полезен, циментиращ, като много други сталински анахронизми. Та нали впрочем тебе, Андрей Арсениевич, наистина трябва да те превеждат на съвременен руски, тоест на съветски. Мене? Нищо подобно! Смея да твърдя, че аз говоря абсолютно съвременен руски език, дори знам двата жаргона — и стария, и новия. О, така значи! Опитай тогава да поздравиш телевизионните зрители. Моля: «Добър вечер, другари!» Видя ли, веднага сгреши — казва се: «Добър вечер, скъпи другари», за интонацията да не говорим. Интонацията ти, Андрей, няма нищо общо с нашата. Знаем, знаем, че си патриот, и уважаваме твоята Идея за обща съдба, греховете ти пред Родината са забравени, ти си наш, Андрей, имаме ти доверие, обаче фразата «Нямам думи да изразя чувството на дълбоко удовлетворение» не е за твоята уста лъжица… Така обикновено се кодошеше с Лучников новият му приятел — от близък по-близък, изключително умният и хитър Марлен Кузенков, голяма клечка в международния отдел при ЦК.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Остров Крим»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Остров Крим» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Василий Голованов - Остров
Василий Голованов
Василий Аксенов - Право на остров
Василий Аксенов
Василий Аксенов - Остров Крым
Василий Аксенов
Павел Васильев - Турухтанные острова
Павел Васильев
libcat.ru: книга без обложки
Василий Сосновский
libcat.ru: книга без обложки
Василий Аксьонов
Василий Тишков - Последний остров
Василий Тишков
Василий Макаров - Острова времени. Стихи
Василий Макаров
Василий Воронков - Замерзающий остров
Василий Воронков
Василий Мурзин - Остров. Поэзия XXI века
Василий Мурзин
Отзывы о книге «Остров Крим»

Обсуждение, отзывы о книге «Остров Крим» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x