Айзък Азимов - Стоманените пещери

— Почакай. Нека да внеса практическа нотка. Вие ще се завърнете в световете си и ще разправяте, че един земен жител е убил вселенец и е останал ненаказан. Звездните светове ще поискат обезщетение от Земята, а аз те уверявам, че Земята вече не е склонна да търпи подобно отношение. Ще стане лошо.

— Сигурен съм, че това няма да се случи, Илия. Групировките от нашите планети, които имат най-голям интерес да оказват натиск за получаване на обезщетение, ще бъдат и най-заинтересувани да прекратят съществуването на Вселенското селище. Няма да ни е трудно да предложим последното като намек да се откажат от първото. Поне това се готвим да направим. Земята ще бъде оставена намира.

Бейли не издържа и се обади с глас, изпълнен с внезапно отчаяние:

— А къде е моето място във всичко това? Ако Вселенското селище поиска, комисарят веднага ще спре разследването, но случаят с Р. Сами ще продължи да се изяснява, тъй като говори за корупция в самия отдел. Всеки миг той може да се върне с куп доказателства против мене. Това ми е известно. Така са си наумили. Ще ме декласифицират Данийл. А трябва да мисля и за Йези. Ще й лепнат етикета „престъпница“. А Бентли…

Р. Данийл го прекъсна:

— Илия, не бива да смяташ, че не разбирам положението, в което си се озовал. Но в името на доброто на човечеството трябва да понасяме дребните злини. Доктор Сартън остави вдовица, две деца сираци, родители, сестра, много приятели. Всички те положително оплакват смъртта му и страдат от мисълта, че убиецът му не е бил открит и наказан.

— Тогава защо не останете, докато бъде открит?

— Вече не е необходимо.

В гласа на Бейли имаше горчивина:

— Защо не си признаете, че цялото разследване е било извинение, за да ни проучвате при естествени условия? Пет пари не давате кой е убил доктор Сартън.

— Бихме искали да знаем това — хладно отвърна Р. Данийл, — но никога не сме изпадали в заблуждение кое е по-важното — индивидът или човечеството. Да продължим сега разследването би означавало да се намесим в положение, което ни изглежда задоволително. Не сме в състояние да предвидим каква вреда бихме нанесли.

— Мисълта ти е, че убиецът може да се окаже някой известен средновековник, а точно сега вселенците не искат нищо да разваля отношенията им с новите приятели.

— Не бих го казал точно така, но в думите ти има нещо вярно.

— А къде остана схемата ти за справедливост, Данийл? Това справедливост ли е?

— Има различни степени на справедливост, Илия. Когато по-ниската степен е несравнима с по-високата, първата отстъпва на втората.

Бейли имаше чувството, че разумът му се лута и търси някаква пролука, някакво слабо място в непробиваемата логика на Данийловия позитронен мозък. Каза:

— А лично ти не си ли любопитен, Данийл? Наричаше се детектив. Знаеш ли какво включва това понятие? Ясно ли ти е, че едно разследване е нещо повече от служебно задължение? То е предизвикателство. Твоят ум се изправя срещу ума на престъпника. Получава се сблъсък на интелекти. Способен ли си да напуснеш битката и да се признаеш за победен?

— Ако по-нататъшното й продължаване няма да доведе до достоен край — разбира се!

— И няма да изпитваш чувството за загуба? Няма да ти е чудно? Ни най-малко ли няма да си недоволен? Нито да те мъчи любопитство?

Надеждите на Бейли, които поначало не бяха големи, отслабнаха, щом изрече това. Повторена, думата „любопитство“ му припомни собствените му забележки към Франсис Клусар преди четири часа. Тогава добре бе изтъкнал качествата, които различават човека от машината. Едно от тях непременно е любопитство. Шестседмичното коте също е любопитно, но може ли да бъде любопитна машината, дори да е толкова хуманоидна?

Данийл сякаш откликна на тези думи, като каза:

— Какво разбираш под „любопитство“?

Бейли го описа възможно най представително:

— Любопитство наричаме желанието на човек да увеличи познанията си.

— В мен има такова желание тогава, когато увеличаването на знанията е необходимо, за да се изпълни възложената задача.

— Да — язвително каза Бейли, — както например когато разпитваше за лещите на Бентли, за да научиш нещо повече за типичните земни обичаи.

— Точно така — отвърна Р. Данийл без какъвто и да е признак, че е усетил язвителността. — Безцелното увеличаване на знанията обаче, което според мене е именно това, което ти разбираш под „любопитство“, представлява просто неефективност. А аз съм конструиран така, че да избягвам неефективността.