Айзък Азимов - Стоманените пещери

— За бога, какъв експеримент? — и Бейли удари с юмрук по масата.

— Експеримент, с който да те убедим, че колонизацията ще разреши земните въпроси.

— Е, мене убедихте. Не мога да не ви го призная.

— Да, но под влиянието на определен наркотик.

Силата, с която Бейли бе захапал лулата си, намаля. Той успя да я улови, когато падаше. И отново пред очите му изплува картината под куполата във Вселенското селище. Как съзнанието му бавно се завръщаше след като изпадна в шок, когато научи, в крайна сметка, че Р. Данийл е робот; как гладките пръсти на Р. Данийл щипеха ръката му; как капсулата тъмнееше под кожата му, докато изчезна. И изрече на пресекулки:

— Какво имаше в капсулата?

— Нищо, от което да се плашиш, Илия. Слаб наркотик, който трябваше да направи разума ти по-податлив.

— Затова съм повярвал на думите ви. Така ли?

— Не съвсем. Ти не би повярвал в нищо, което е чуждо на основната нагласа на мислите ти. В същност резултатът от експеримента ни разочарова. Доктор Фастълф предполагаше, че ще се привържеш фанатично и целенасочено към идеята. Вместо това, ти доста вяло я одобри и толкова. По-нататък не стигна поради практическата си природа. Това ни накара да проумеем, че единствената ни надежда са романтиците, а за съжаление всички романтици са фактически или потенциални средновековници.

Бейли усети някакво нелепо чувство на гордост — радваше се, че се бе съпротивлявал и ги бе разочаровал. Нека си правят експериментите с друг. Злобно се усмихна:

— След което сте се отказали и сега си заминавате?

— Не, не това е причината. Преди малко ти казах, че сме доволни, че земните жители ще започнат колонизацията. И точно от тебе получихме този отговор.

— От мене ли?! Как?

— Ти говори на Франсис Клусар за предимствата на колонизацията. По мое мнение говори твърде разпалено. Нашият експеримент с теб доведе поне до това. И цереброаналитичните данни на Клусар се промениха. Естествено, твърде неуловимо, но все пак се промениха.

— Според тебе съм го убедил, че съм прав? Не ми се вярва.

— Не, убеждаването не става толкова лесно. Но цереброаналитичните промени решително показваха, че мозъка на средновековника е податлив на подобно убеждаване. По-нататък аз експериментирах сам. Когато напуснахме Ферментационното градче, тези церебрални промени ме накараха да предположа какво се е случило между двама ви, затова споменах за емигрантското училище, което би осигурило бъдещето на децата на Клусар. Той се противопостави, но отново излъчванията му се промениха и ми стана съвсем ясно, че това е верният метод срещу съпротивлението. — Р. Данийл поспря, после продължи: — Явлението, наричано „средновековност“, се характеризира със силен стремеж към пионерска дейност. Естествено, посоката, в която се развива този стремеж, е самата Земя — тя е налице и има за прецедент голямо минало. Но образът на далечните светове е нещо подобно и един романтик може лесно да се обърне към него — по същия механизъм, по който Клусар бе привлечен от идеята само след една твоя лекция. Ето, виждаш — излезе, че ние от Вселенското селище сме успели, без да разберем. Не нещата, които се опитвахме да въведем, а най-вече самото ни присъствие се оказа вреден фактор. Заради нас кристализираха романтичните мечти да се върне Земята към Средновековността, заради нас е била създадена организация. В крайна сметка, именно средновековниците искат да счупят схемата на обичайното, а не управата на Града, която най-много би спечелила от това да се запази статуквото. Ако напуснем Вселенското селище сега, ако спрем да дразним средновековниците с непрестанното си присъствие, за да се посветят те на Земята и на нейното спасение, ако тайно оставим след себе си няколко души или роботи, като мене например, заедно със симпатизиращи ни като тебе земни жители, може да се сложи началото на емигрантските училища, за които говорих. Така средновековниците най-после ще отвърнат поглед от Земята. Ще им потрябват роботи, които или ще вземат от нас, или сами ще направят. И ще си създадат собствена, подходяща за тях C/Fe култура.

Тази реч бе твърде дълга за Р. Данийл. Сигурно и той самият го съзнаваше, защото след като помълча, добави:

— Казвам ти всичко това, за да ти обясня защо се налага да извърша нещо, с което мога да ти навредя.

Бейли горчиво си помисли: „Роботът не бива да наврежда на човешко същество, освен ако не може да измисли начин, по който да докаже, че в крайна сметка това е за доброто на човека.“ А на глас каза: