Айзък Азимов - Голото слънце

Данийл попита:

— Можете ли да предложите друго решение, колега Елайджа?

Бейли беше седял по време на последната си реч и сега се опита да стане, но умората и дълбокият стол надвиха. Той протегна ръка нетърпеливо.

— Дай ми ръка, Данийл, хайде.

Данийл се втренчи в ръката си.

— Не ви разбирам, колега Елайджа.

Бейли изруга наум липсата на въображение у другия и каза:

— Помогни ми да стана от стола.

Силната ръка на Данийл го вдигна без усилие. Бейли каза:

— Благодаря. Не, нямам друго решение. Или поне имам, но всичко зависи от това къде е скрито оръжието.

Той отиде с нервни крачки до тежките завеси, които покриваха по-голямата част от стената, и машинално повдигна единия им край. Взря се в черното петно на стъклото, докато осъзна, че гледа навън, в ранната нощ, после пусна завесата, тъкмо когато Данийл, приближавайки се безшумно, я издърпа от пръстите му.

В краткия миг, когато Бейли видя как ръката на робота издърпва завесата с любящата загриженост на майка, която пази детето си от огъня, у него настъпи рязък прелом. Отново сграбчи завесата, като я измъкна от Данийловите пръсти. Хвърляйки се с цялата си тежест върху нея, той я изтръгна от мястото й, след което останаха да висят само парцали.

— Колега Елайджа! — каза меко Данийл. — Знаете вече какво може да ви причини откритото пространство.

— Зная — отвърна Бейли — какво може да направи за мен.

Вгледа се навън през прозореца. Не се виждаше нищо, само тъмнина, но тази тъмнина бе простор. Тя бе неограничено, волно пространство, макар и без светлина, и той стоеше пред него.

Сега за пръв път го гледаше открито. Не защото се перчеше или от твърдоглаво любопитство, нито пък виждаше в него път към разкриването на едно убийство. Гледаше го, защото знаеше, че иска да го гледа и защото изпитваше нужда да го гледа. Там беше цялата разлика.

Стените бяха патерици! Тъмнината и тълпите бяха патерици! Сигурно несъзнателно ги е смятал за такива и ги е ненавиждал дори когато най-много е мислил, че ги обича и има нужда от тях. Защо иначе така го бе засегнало сивото обкръжение около портрета му?

Усети как го изпълва победно чувство и сякаш то бе заразително, та една нова мисъл се появи ненадейно и отекна в съзнанието му като вътрешен вик.

Замаян, Бейли се обърна към Данийл.

— Знам — прошепна той. — Йосафате! Знам!

— Какво знаете, колега Елайджа?

— Знам какво се е случило с оръжието, знам кой е виновен. Изведнъж всичко си идва на мястото.

Данийл не позволи да пристъпят към незабавни действия.

— Утре! — каза той с почтителна строгост. — Това е мнението ми, колега Елайджа. Късно е, необходима ви е почивка.

Бейли трябваше да признае, че в думите му имаше истина, пък и нужна беше подготовка, значителна подготовка. Той знаеше решението на загадката, сигурен бе в това, но то почиваше на Дедукцията, както и теорията на Данийл; струваше си да намери малко доказателства. Соларианите трябваше да му помогнат.

И щом се налагаше да се изправи пред тях, един землянин срещу половин дузина космолити, трябваше да се владее напълно. Това означаваше — първо почивка и подготовка.

Но не можа да заспи. Знаеше, че няма да заспи. Нямаше да помогнат нито меките постели на леглото, специално приготвено за него от безшумно движещи се роботи, нито нежният парфюм и още по-нежната музика в специалната стая в дома на Гладиа. Беше сигурен в това.

Данийл седеше дискретно в един тъмен ъгъл.

— Още ли се страхуваш от Гладиа? — попита Бейли.

Роботът отвърна:

— Не мисля, че е разумно да ви оставя да спите сам и незащитен.

— Е, твоя работа. Разбра ли какво искам от теб, Данийл?

— Разбрах, колега Елайджа.

— Надявам се, че нямаш резерви, продиктувани от Първия закон?

— Имам резерви, що се отнася до конференцията, която искате да свикате. Моля ви, носете оръжие и се пазете.

— Уверявам те, ще го направя.

От гърдите на Данийл се изтръгна въздишка и в нея имаше нещо толкова човешко, та за момент Бейли се хвана, че се опитва да проникне с поглед в тъмнината, за да разгледа безупречното му лице.

Данийл се обади:

— Не винаги съм намирал човешкото поведение за логично.

— И ние имаме нужда от три закона — каза Бейли, — но съм доволен, че ги нямаме.

Той се втренчи в тавана. Твърде много зависеше от Данийл, но въпреки това можеше да му каже само част от истината. Роботите бяха замесени до голяма степен. Планетата Аврора си имаше своите причини да изпрати робот, представляващ интересите й, но това бе грешка. Възможностите на роботите си имаха граница.