Айзък Азимов - Голото слънце

— Роботи! А хората колко ще бъдат?

— Нито един, колега Елайджа.

Тъкмо бяха влезли в стая, натъпкана от пода до тавана с филмокниги. В трите ъгъла на стаята бяха поставени три големи, шейсетсантиметрови вертикални екрана. В четвъртия имаше стереоскопичен екран.

Бейли се огледа с раздразнение и каза:

— Нима са изхвърлили всички оттук, за да ме оставят да препускам сам из този мавзолей?

— То е предназначено само за вас. Такива жилища за един човек са обичайни на Солария.

— И всички живеят по този начин?

— Всички.

— За какво са им толкова стаи?

— Прието е всяка стая да има само едно предназначение. Това е библиотеката. Има и стая за музика, гимнастическа зала, кухня, пекарна, трапезария, работилница, разни помещения за ремонт и изпитания на роботи, две спални…

— Чакай! Откъде знаеш всички тези неща?

— Това е част от информацията — отвърна Данийл с равен глас, — която ми бе предоставена, преди да напусна Аврора.

— Йосафате! Кой се грижи за всичко тук? — Той описа широк кръг с ръка.

— Ще разполагате с много роботи. Те ще обслужват къщата и ще се грижат за вашето удобство.

— Но на мен не ми трябва всичко това — каза Бейли. Изпита внезапно желание да седне и да не помръдне повече. Не искаше да вижда никакви стаи.

— Можем да се настаним в една стая, ако желаете, колега Елайджа. Такава възможност се предвиждаше от самото начало. Все пак, като се имат предвид соларийските нрави, счетоха за по-разумно да построят това жилище…

— Да построят! — Бейли гледаше изумен. — Искаш да кажеш, че е било построено за мен? Всичко това? Специално за мен?

— Една изцяло роботизирана икономика…

— Да. Знам какво ще кажеш. А какво ще направят с къщата, когато всичко свърши?

— Мисля, че ще я унищожат.

Бейли стисна устни. Разбира се! Ще я унищожат! Построяват огромна сграда специално за нуждите на един землянин и после унищожават всичко, до което се е докосвал. Ще стерилизират почвата, върху която се е намирала къщата! Ще дезинфекцират въздуха, който е дишал! Космолитите изглеждаха силни, но и те си имаха своите глупави страхове.

Данийл сякаш четеше мислите му или поне ги отгатваше по израза на лицето му. Той каза:

— Навярно предполагате, колега Елайджа, че ще унищожат къщата, за да се избегне заразата. Ако е така, съветвам ви да не позволявате подобни мисли да ви смущават. Страхът на космолитите от болести в никакъв случай не е толкова голям. Работата е в това, че усилията, положени за построяването на къщата, са съвсем незначителни. Загубите от унищожаването й са също така нищожни. А и според закона, колега Елайджа, тази сграда не може да остане. Тя се намира в имението на Ханис Груър, а в едно имение може да има само едно законно жилище — на собственика. Тази къща е построена със специално разрешение, за определена цел. Предназначена е да ни приюти за определен период от време, докато мисията ни приключи.

— А кой е този Ханис Груър? — попита Бейли.

— Шефът на Соларийската служба за сигурност. Ще се срещнем с него, щом пристигнем.

— Така ли? Йосафате, кога най-после ще започна да разбирам каквото и да е тук? Аз съм като във вакуум и това не ми харесва. По-добре да се върна обратно на Земята. По-добре да…

Той почувствува, че в него се надига негодувание и млъкна. Данийл дори не трепна. Той просто изчакваше своя ред да заговори. Каза:

— Съжалявам, че се разсърдихте. Общите ми познания за Солария като че ли наистина са по-големи от вашите. Но за самото убийство знам толкова малко, колкото и вие. Инспектор Груър ще ни съобщи това, което трябва да знаем. Соларийското правителство е дало такива нареждания.

— Добре, тогава да се срещнем с този Груър. Колко ще пътуваме? — Бейли потръпна при мисълта за още едно пътуване, а познатото стягане в гърдите се обади отново.

Данийл каза:

— Няма да се наложи да пътуваме, колега Елайджа. Инспектор Груър ще ни очаква в залата за разговори.

— А, и зала за разговори! — измърмори кисело Бейли. После, по-високо: — Чака ли вече?

— Предполагам.

— Тогава да вървим, Данийл!

Ханис Груър беше плешив, и то напълно. Нямаше и следа от косъм по главата си. Тя бе съвършено гола.

Бейли преглътна и от учтивост се опита да откъсне очи от този череп, но не успя. За космолитите на Земята се бе затвърдила представата, създадена от самите тях. Те бяха всепризнатите господари на Галактиката; високи, с бронзови коси и кожа, красиви, едри, сдържани, аристократични.

Накратко, те бяха съвсем като Р. Данийл Оливо, като прибавим и човешката им природа.