Айзък Азимов - Голото слънце

Но нямаше време за губене. Бейли каза:

— Да се върнем към разговора, Данийл. Преди да дойдеш тук, сигурно си получил някои сведения за Солария.

— Да, колега Елайджа.

— Това е добре, защото аз нямам никакви. Колко е голяма тази планета?

— Диаметърът й е 9500 мили. От трите планети тук тя е най-отдалечената и единствено е населена. Климатът и атмосферата й са като тези на Земята; процентът на плодородната почва е по-висок; запасите от полезни изкопаеми са по-малко, но, разбира се, са по-слабо експлоатирани. Този свят има независима икономика и благодарение на износа на роботи е в състояние да поддържа висок жизнен стандарт.

Бейли попита:

— Колко е населението?

— Двайсет хиляди души, колега Елайджа.

Бейли прие този факт за момент, после каза кротко:

— Имаш предвид двайсет милиона, нали? — Оскъдните му познания за външните светове бяха достатъчни, за да го накарат да мисли, че макар тези светове да са слабонаселени от земна гледна точка, населението на всеки един от тях, въпреки всичко, се изчислява в милиони.

— Двайсет хиляди души, колега Елайджа — повтори роботът.

— Искаш да кажеш, че планетата е отскоро заселена?

— Съвсем не. Тя е независима от близо два века, а е била заселена един век или повече преди това. Броят на населението се поддържа изкуствено, тъй като такова население се счита за оптимално от самите солариани.

— Каква площ от планетата населяват те?

— Всички плодородни райони.

— А в квадратни мили?

— Трийсет милиона квадратни мили, заедно с граничните области.

— За двайсет хиляди души?

— Освен това има и около двеста милиона работещи позитронни робота, колега Елайджа.

— Йосафате! Та това… това прави по десет хиляди робота на човек.

— За външните светове това без съмнение е най-високото съотношение, колега Елайджа, На второ място е Аврора само с петдесет на човек.

— За какво са им толкова много роботи? Какво я правят всичката тази храна?

— Храната е фактор от второстепенно значение. По-важни са мините, а още по-важно от тях е производството на енергия.

Бейли си помисли за всичките тези роботи и усети леко замайване. Двеста милиона робота! Толкова много сред толкова малко човеци. Тук сигурно гъмжеше от роботи. За външния наблюдател Солария би била свят на роботи и той би пропуснал да забележи тънкия пласт човешка закваска.

Изпита внезапна нужда да погледне навън. Припомни си разговора с Миним и социологическите предвиждания за надвисналата над Земята заплаха. Това сякаш бе много отдавна, струваше му се нереално, но го помнеше. Откакто бе напуснал Земята, собствените му премеждия и грижи бяха замъглили спомена за гласа на Миним, който с хладна педантичност излагаше чудовищни факти, но не можаха да го заглушат напълно.

Бейли бе съжителствувал с дълга твърде много време, за да позволи дори на такова съкрушително обстоятелство като откритото пространство да му попречи да го изпълнява. Земните социолози вече разполагаха с данни, получени от разказа на някой космолит или, ако трябва да бъдем точни, на техен робот. Необходими бяха непосредствени наблюдения и той трябваше да ги направи, колкото и неприятно да бе това.

Огледа горната част на колата.

— Покривът подвижен ли е, Данийл?

— Извинете ме, колега Елайджа, не ви разбирам.

— Може ли да се отмести? Да се отвори към… към небето? — По навик едва не каза „купола“.

— Може.

— Тогава нареди да го отворят, Данийл. Искам да погледна.

Роботът отвърна сериозно:

— Съжалявам, но не мога да позволя това.

— Слушай, Р. Данийл — той наблегна на Р-то. — Ще ти го кажа по друг начин. Заповядвам ти да свалиш покрива.

Това създание бе робот, хуманоиден или не. То трябваше да се подчинява на заповедите.

Но Данийл не помръдна. Той каза:

— Длъжен съм да ви обясня, че моя най-голяма грижа е да ви предпазя от беда. Съдейки от инструкциите и от личния си опит, на мен ми е ясно, че ще пострадате, ако се озовете в голямо празно пространство. Следователно не мога да допусна да се изложите на такава опасност.

Бейли почувствува, че лицето му се налива с кръв и в същото време осъзна пълната безполезност на гнева си. Това същество беше робот, а Бейли добре знаеше Първия закон на Роботиката.

Той гласеше: „Роботът не може да причини вреда на човека или с бездействието си да допусне на човека да му бъде причинена вреда.“

Всичко останало в позитронния мозък на робота — на който и да е робот, в който и да е свят на Галактиката — трябваше да се подчинява на това главно изискване. Разбира се, роботът трябваше да се подчинява на заповеди, но при едно много важно условие. Изпълняването на заповеди — това беше едва Вторият закон на Роботиката.