Айзък Азимов - Позитронният човек

— Мелиса! — възмутено повиши тон Малката Мис.

— Да, вярно е — потвърди Ендрю. — Както правилно отбелязахте, аз съм просто една тъпа машина и съответно нямам способността да се противопоставя на заповедта на вашия баща относно безопасността ви на плажа. — Той леко се поклони на Мелиса. — За което искрено съжалявам, Мис.

Малката Мис подхвърли:

— Мелиса, ако толкова искаш да видиш как плува Ендрю, защо не го накараш да влезе само в плиткото и да плува близо до брега? Така нищо лошо няма да се случи, вярно ли е?

— Няма да е същото — нацупи се Мелиса. — Изобщо не е същото.

Но Ендрю предположи, че това все пак ще я удовлетвори. Не му харесваше да бъде обект на толкова разногласия.

— Нека да ви покажа — предложи той.

Той влезе във водата. Тежките пенести вълни удряха грубо по коленете му, но Ендрю лесно успяваше да наглася жироскопичните си стабилизатори спрямо силата на водния напор. Острите камъни, пръснати по дъното, не означаваха нищо за неговите метални стъпала. Сензорите му отчитаха температура на водата доста под поносимото за човек, но и това не го безпокоеше.

Четири-пет метра навътре беше достатъчно дълбоко, за да плува, но и достатъчно близо до брега, за да излезе на сушата незабавно, щом се наложи. Съмняваше се, че би се наложило. Момичетата стояха едно до друго на брега и го гледаха очаровани.

Никога преди Ендрю не беше плувал. Просто нямаше причина. Но програмата му осигуряваше грация и координираност на движенията при всякакви обстоятелства и му потрябва само микросекунда да изчисли движенията, необходими за да пори водата точно под повърхността — ритмичните удари с краката, повдигането на ръцете, свиването на пръстите. Той ловко измина десетина метра успоредно на брега, плуваше бързо, икономично, мощно, обърна се и се върна откъдето тръгна. Отне му няколко секунди.

И подейства на Мис както той искаше.

— Ти си чудесен плувец, Ендрю — възхити се тя. Очите й блестяха. — Сигурна съм, че би счупил всички рекорди, ако участваш в състезание.

— Мис, няма плувни състезания за роботи — сериозно й отговори Ендрю.

Мис се закиска.

— Говоря ти за човешки състезания по плуване! Като Олимпиадата!

— О, Мис! Колко нечестно би било на Олимпиадата да пуснат робот да се състезава с хора! Това не може да се случи никога.

Тя помисли малко.

— Така е — съгласи се тя и погледна мечтателно скалата на кормораните. — Наистина ли не искаш да плуваш дотам? Обзалагам се, че ще се върнеш след две минути. Какво толкова може да се случи за две минути?

— Мелиса — отново се обади Малката Мис.

Ендрю каза:

— Мис, напълно разбирам вашето желание, но не мога да го изпълня. Пак казвам, че много съжалявам…

— Е, добре де. И аз съжалявам, че те помолих.

— Не е вярно — възпротиви се Малката Мис.

— Вярно е.

— Ти нарече Ендрю тъпа машина. Не е хубаво!

— Но е така, нали? — настоя Мис. — И той каза, че е така.

— Той си е машина — съгласи се Малката Мис. — Само че не е тъп. Пък и не е любезно да говориш така.

— Не съм длъжна да говоря любезно с роботи. Все едно да съм любезна с телевизор.

— Различно е! — настоя Малката Мис. — Съвсем различно е!

После заплака и Ендрю трябваше да я вдигне във въздуха, да я завърти около себе си, докато безоблачният простор на небето и чудато наклоненият океан я разсеяха и тя забрави от какво се е разстроила.

След малко Мис дойде при него — през това време Малката Мис ровеше в локвите — и прошепна виновно:

— Извинявай, че ти казах онова, Ендрю.

— Всичко е наред, Мис.

— Ще ми простиш ли? Знам, че се държах лошо. Толкова исках да плуваш до скалата, не помислих, че не можеш да ни оставяш, когато сме тук. Много съжалявам, Ендрю.

— Мис, не е нужно да ми се извинявате. Повярвайте ми, няма за какво.

Нямаше за какво. Защото възможно ли е един робот да се обиди от нещо казано или извършено от човек? Но Ендрю все пак реши да не й го обяснява сега. Щом Мис изпитва нужда да поднесе извиненията си, трябва да й позволи да удовлетвори тази потребност, макар че жестоките й думи не го засегнаха никак.

Абсурдно би изглеждало да отрича, че е машина. Нали представляваше точно това.

Колкото до тъпа , той не разбираше какво имаше предвид тя. Интелектуалните му възможности бяха достатъчни, за да се справя с възложената му работа. Несъмнено имаше и по-умни роботи, но досега не бе срещнал нито един. Дали не смяташе, че е по-малко интелигентен от хората? Подобно твърдение също нямаше смисъл за него. Не знаеше как да сравни интелекта на робот с човешкия. Количествено и качествено двата начина на мислене бяха коренно различни процеси — никой не го оспорваше.