Айзък Азимов - Професия

Омани се изправи. Неговият висок ръст, почти шест стъпки, заедно с угриженото изражение на лицето му придаваха на нигериеца вид на разтревожен Сен Бернар. Той сложи ръка на раменете на момчето:

— Ако съм наранил чувствата ти…

Джордж се отърси от ръката му:

— Ти просто каза каква е според теб истината, а аз имам намерение да докажа, че тя не е такава, това е всичко. И защо не? Вратата е отворена. Няма никакви ключалки. Никой никога не е споменавал, че не мога да напусна Дома. Аз просто ще изляза.

— Добре, но къде ще отидеш?

— На най-близкото летище, после в най-близкия Олимпийски център. Имам пари — той извади буркана, в който бе събирал парите си. Няколко монети издрънчаха върху пода.

— Вероятно така ще мине една седмица. А после?

— Дотогава ще съм оправил нещата.

— Още преди да е минала една седмица, ти ще се върнеш тук пълзешком — каза сериозно Омани. — И всичко, което постигна, ще трябва отново да го наваксваш. Ти си луд, Джордж.

— Преди малко ти използва думата „слабоумен“.

— Добре де, съжалявам, че го направих. Остани, моля те.

— Да не се опиташ да ме спреш?

Омани стисна пълните си устни:

— Не, мисля, че няма. Твоя работа. Ако единственият начин да придобиеш знания е като се опълчиш срещу света и се върнеш с разбито до кръв лице, върви… Хайде, върви.

Джордж стигна до прага и погледна през рамо:

— Аз тръгвам… — после се върна бавно, за да вземе джобния си несесер. — Мисля, че нямаш нищо против да си взема някои лични вещи.

Омани присви рамене безразлично. Той бе легнал и отново четеше книгата си, напълно невъзмутим.

Джордж пое отново към вратата, но нигериецът не го погледна повече. Момчето изскърца със зъби и закрачи бързо по безлюдния коридор.

В градината на Дома цареше среднощен мрак. Предположи, че ще го спрат, преди да излезе от нея, но не се случи нищо подобно. Отби се в денонощния ресторант, за да попита за пътя към летището, и очакваше собственикът да се обади на полицията. Отново нищо. Спря регулярния въздушен превозвач, който да го откара до летището, шофьорът не си отвори устата да го попита нищо.

Въпреки всичко Джордж не бе въодушевен. Пристигна на летището тъжен. Не бе се замислял какво го очаква в света извън Дома. Навсякъде около него имаше само професионалисти. Собственикът на денонощния ресторант бе изписал името си върху пластмасова табелка, прикрепена за автоматичната маркировъчна машина. Еди-кой си, дипломиран готвач. Мъжът от регулярния въздухоплавател държеше на показ книжката си, дипломиран шофьор. Джордж усети голотата на името си и от това самият той се почувства гол, още по-лошо — сякаш бяха одрали кожата му. Но никой не понечи да му се подиграе по никакъв начин. Никой не го оглеждаше с подозрение и не изискваше доказателство за неговото професионално ниво.

„На кого ще му мине през ум, че някое човешко създание няма професия?“ — помисли си с горчивина момчето.

Купи си билет за Сан Франциско, за нощния самолет в три часа. Нито един друг самолет с направление към някой от достатъчно големите олимпийски центрове не заминаваше по-рано от сутринта, а той искаше да чака възможно по-малко. Сгуши се в чакалнята и се заоглежда за полицаи. Не се появиха.

Пристигна в Сан Франциско преди обед и още със стъпването на летището градът връхлетя отгоре му като ураган — най-големият град, който някога бе виждал. Джордж от година и половина бе свикнал на тишина и спокойствие.

Олимпийският месец нагнетяваше още повече обстановката. Момчето почти забрави за опасното положение, в което се намираше, изведнъж осъзнавайки, че до известна степен шумът, вълненията, суматохата се дължат на Олимпиадата.

Високо над летището за улеснение на пристигащите бяха разположени таблата с разписанията на олимпийските съревнования. Около всяко едно от тях се тълпяха и блъскаха множество хора. Всички основни професии си имаха самостоятелни табла. Всяко от тях посочваше направленията към олимпийските зали, където същия ден щяха да се проведат състезанията за съответната професия; имената на отделните участници и месторождението им; извънземните светове (ако имаше такива), които им бяха спонсори.

Всичко беше изрядно изпипано. Джордж често бе препрочитал описанията за олимпийските съревнования по новините, наблюдавал бе двубоите по телевизията и дори видя на живо една малка Олимпиада за избирането на дипломиран месар на местно ниво. Дори и тази Олимпиада, която не можеше да претендира за влияние в Галактиката (тук нямаше представители от извънземни светове), предизвика доста вълнения.