Айзък Азимов - Професия

И сега, когато сам се доведе до това нервно състояние, беше сигурен, че апаратурата няма да покаже нищо смислено.

Не разбра в кой момент докторът е махнал жиците от слепоочията му. Образът на Антонели, който го наблюдаваше умислен, замъждука изведнъж в съзнанието му и се оказа, че това е всичко, жиците вече ги нямаше. Джордж дойде на себе си с болезнено усилие. Той напълно се бе отказал от амбицията си да стане програмист. В рамките на десет минути тя бе изчезнала.

— Предполагам, че не съм — промълви той унило.

— Не си какво?

— Не съм програмист.

Докторът потърка носа си и каза:

— Вземи си дрехите, всички вещи и иди в отделение 15-С. Твоите папки ще те чакат там. А също и моят доклад.

— Получих ли вече образованието си? — Джордж бе учуден до немай-къде. — Мислех си, че всичко това е, за да…

— Всичко ще ти обяснят — доктор Антонели заби поглед в бюрото си. — Прави каквото ти казах.

Джордж започна да се паникьосва. Какво бе това, което те не можеха да му кажат? Да не би да става за нищо друго освен за дипломиран черноработник? Те възнамеряваха да го подготвят за това, да го настроят за това.

Изведнъж го осъзна и едва се въздържа да не закрещи с все сила.

Отправи се с тежки стъпки към мястото си в залата. Тревелян го нямаше и ако Джордж бе в състояние поне отмалко да прецени смислено каква е обстановката край него, щеше да е благодарен на този факт. Не бе останал почти никой. Малкото момчета, наредени на опашка, даваха вид, че би било възможно да го питат нещо, ако не бяха толкова уморени. Нямаха сили да се противопоставят на ожесточения му, яростен и изпълнен с омраза поглед.

Какво право имаха те да бъдат техници, а той, той самият някакъв работник? Работник! Той бе сигурен !

Един от служителите с червена униформа го поведе из препълнените коридори, от двете страни на които се редяха стаите за тестове. Във всяка имаше по няколко човека, тук двама, там петима — механици, инженери-конструктори, агрономи… Специализираните професии бяха стотици и повечето от тях щяха да бъдат представени в този малък град от един или двама човека.

Той ги мразеше всичките тогава — статистици, счетоводители, хора от по-долен или по-горен сорт. Мразеше ги, защото те се носеха самодоволно със своите знания, знаеха каква е съдбата им, докато той самият, все още празен, трябваше отново да изпита ходенето по мъките.

Стигна до отделение 15-С, вкараха го вътре и го оставиха сам в една празна стая. В един миг усети, че душата му ще изхвръкне: ако това бе отделението, където се събираха черноработниците, тук задължително би трябвало да има цяла дузина младежи.

Оттатък преградата с височината на половин човешки ръст изскърца врата и един възрастен, посивял мъж пристъпи към Джордж. Той се усмихваше широко, виждаха се зъбите му, които явно бяха изкуствени, но лицето му бе все още свежо, румено, без бръчки, а гласът му звучеше бодро:

— Добър вечер, Джордж. Виждам, че нашият сектор този път има само един човек, тебе.

— Само един? — запита Джордж озадачен.

— По цялата Земя са хиляди, разбира се. Хиляди. Ти не си сам.

— Не разбирам, сър — Джордж го обзе гняв. — Каква е моята класификация? Какво става?

— Спокойно, синко. Ти си добре. На всеки може да се случи — мъжът му подаде ръка и Джордж я пое механично. Тя бе топла, стисна здраво ръката на момчето. — Седни, синко. Аз съм Сам Еленфорд.

Джордж кимна нетърпеливо:

— Искам да зная какво става, сър.

— Разбира се. Да започна с това, че не можеш да станеш компютърен програмист, Джордж. Предполагам, че си се досетил.

— Да — гласът на момчето издаде болката му. — Какъв ще бъда тогава?

— Трудно е за обяснение, Джордж — мъжът замълча за миг, след това каза отчетливо: — Нищо.

— Какво!

— Нищо!

— Но какво означава това? Защо не можете да определите професията ми?

— В случая нямаме избор, Джордж. Всичко зависи от твоя мозък.

Джордж пребледня. Очите му щяха да изскочат от орбитите си:

— Нещо не е наред с мозъка ми?

— Има нещо особено в него. След като ние боравим с определена професионална класификация, мисля, че то може да се нарече нещо нередно.

— Но защо?

— Сигурен съм, че ти е известно как Земята подготвя своите образователни програми, Джордж. Практически всяко човешко същество може да възприеме всяко познание, но отделният мозъчен модел е подготвен да приеме по-добре някои видове познания в сравнение с други. Ние се стараем да съпоставим мозък със знание, доколкото можем, в рамките на изискванията за всяка професия.