Айзък Азимов - Аз, роботът

— Абсолютно сигурен — потвърди Блек. — Никой не е разменил нито дума.

— И всеки е поставен в определената за него кабина?

— Ето плана.

Робопсихоложката погледна замислено чертежа:

— Хммм…

Генералът надникна през рамото й:

— По какъв принцип сте ги разположили, доктор Келвин?

— Поисках роботите, които са проявили и най-малки отклонения при предишните експерименти, да бъдат настанени в единия край. Самата аз ще седя този път в центъра и ще ги наблюдавам много внимателно.

— Нима ще седите там? — възкликна Богърт.

— Защо не? — отвърна студено тя. — Това, което очаквам да видя, може да продължи само миг. Не мога да рискувам повече, трябва лично да наблюдавам от централното място. Питър, ти се качи на балкона и наблюдавай роботите от другата страна на кръга. Генерал Калнър, аз наредих всеки робот да бъде заснет на филм за всеки случай — ако иначе не забележим нищо. Опре ли работата до филма, роботите няма да мърдат от местата си, докато той не бъде проявен и проучен. Нито един не бива да излиза или да се движи из помещението. Ясно ли е?

— Напълно.

— Тогава да започваме — за последен път.

На стола седеше Сюзън Келвин — мълчалива, с неспокоен поглед. Тежестта се откъсна от мястото си и полетя надолу, но в последния миг отлетя встрани под въздействието на внезапния, пресметнат точно силов лъч.

Един-единствен робот скочи и пристъпи две крачки напред.

После се спря.

Но доктор Келвин също бе скочила от стола и показалецът й сочеше властно робота.

— Нестор 10, ела тук! — извика тя. — Ела тук! Ела тук!

Бавно, неохотно роботът направи още една крачка. Без да сваля поглед от него, Сюзън Келвин извика с все сила:

— Ей, някой да изкара навън всички останали роботи! Изкарайте ги по-бързо!

Тя чу шум, тропот от тежки нозе по пода. Но не се обърна. Нестор 10 — ако това беше той — направи още една крачка, а след това, подчинявайки се на властния жест, още две. Беше само на три-четири крачки от нея, когато се разнесе хрипливият му глас:

— Казаха ми да се махам…

Още една крачка:

— Не мога да не се подчинявам. Досега не успяха да ме намерят… Той си мисли, че аз съм нищожество… Каза ми… Но не е прав… Аз съм силен и умен…

Думите му излизаха отривисто. Направи още една крачка.

— Аз знам много… Той си мисли… Хванаха ме… Какъв позор… Но не, аз съм умен… И един обикновен човек, слаб… бавномислещ…

Още една крачка — и металната ръка се стовари неочаквано върху рамото й и започна да я натиска към пода. Гърлото й се сви и тя чу собствения си писък.

Като през мъгла до съзнанието й достигнаха следващите думи на Нестор 10:

— Никой не бива да ме намери. Нито един господар…

Студеният метал я притискаше и тя се огъваше под тежестта му.

После се разнесе странен металически звук и Сюзън Келвин се строполи на пода, без да почувствува удара. Върху тялото й лежеше тежко отпусната лъскава ръка. Ръката не трепваше. Не трепваше и самият Нестор 10, който лежеше проснат до Сюзън.

Джералд Блек попита задъхан.

— Ранена ли сте, доктор Келвин?

Тя отговори отрицателно с глава. Отстраниха от нея ръката на робота и й помогнаха внимателно да стане.

— Какво се случи?

— Включих за пет секунди гама-лъчите — отговори Блек. — Ние не разбрахме какво стана. Едва в последния миг си дадохме сметка, че той ви напада и тогава нямаше вече друг изход освен гама-лъчите. Загина мигновено. Но за вас това не е опасно. Не се безпокойте.

— Не се безпокоя. — Тя затвори очи и за секунда се облегна на рамото му. — Не мисля, че това беше нападение в пълния смисъл на думата. Той само се мъчеше да ме нападне. Но остатъкът от Първия закон все още го възпираше.

Две седмици след първата среща на Сюзън Келвин и Питър Богърт с генерал-майор Калнър се състоя и последната. Работата в Хипербазата беше възобновена. Товарният кораб с шейсет и двата нормални НС-2 продължи прекъснатия си път, като бе разпространена официална версия за двуседмичното му закъснение. Правителственият космолет се готвеше да върне двамата робоспециалисти на Земята.

Калнър отново блестеше в парадната си униформа. Белите му ръкавици просто светеха, когато се ръкуваше.

— Останалите модифицирани Нестори, разбира се, трябва да бъдат унищожени — каза Келвин.

— Ще бъдат. Ще се опитаме да ги заменим с обикновени или в краен случай ще минем и без тях.

— Така ви искам.

— Но кажете ми… Вие нищо не обяснихте. Как успяхте този път?

Тя се усмихна със стиснати устни: