Айзък Азимов - Годишнина

— Добре, продължавам да търся.

Мур остави кутиите и отвори голям, тежък старомоден куфар. След това извади съдържанието на отделните прегради.

— Хей, това ли е? — попита Брандън. Той посочи малък цилиндър, който се търколи на пода и леко изтропа.

— Аз не… Да! Това е химикалката. Ето я. А ето го и далекогледа. И двете не работят, разбира се. И двете са счупени. Или поне химикалката, ако не се лъжа, е счупена. Нещо се движи и дрънчи в нея. Чуваш ли? Изобщо нямам представа как да я напълня, че да проверя дали наистина работи. Вече дори не се произвеждат пълнители с мастило.

Брандън я погледна на светлина.

— Има инициали върху нея.

— Така ли? Не си спомням да съм ги забелязал преди.

— Доста изтрити са. Приличат на Дж. К. К.

— К.?

— Точно така. Тази химикалка може да е принадлежала на Куентин. Семейна ценност, която е носел за късмет или от сантименталност. Може да е била собственост на някой прадядо в дните, когато са се използвали такива химикалки. Прадядото се е наричал Джейсън Кейт Куентин или Джуда Кейт Куентин, или нещо такова. Можем да проверим имената на предците на Куентин чрез Мултивак.

Мур поклати глава.

— Виждаш ли, твоята лудост ме прихваща.

— И ако е така, това доказва, че си я взел от стаята на Куентин. Значи си взел оттам и далекогледа.

— Чакай малко. Не си спомням да съм взел и двете неща от едно и също място. Не си спомням толкова добре обиколката около разбития кораб.

Брандън разглеждаше малкия далекоглед отново и отново под светлината на лампата.

— Тук няма инициали.

— Да не би да си очаквал да има?

— Всъщност не виждам абсолютно нищо освен тази свързваща резка тук.

Той прекара нокътя на палеца си по нареза, който обграждаше стъклото до по-тънкия му край. Той направи неуспешен опит да го завърти.

— Цяло парче е.

След това го сложи на окото си.

— Това нещо не работи.

— Казах ти, че е счупено. Няма лещи…

Шии се намеси.

— Трябваше да се очаква някаква повреда, тъй като космическият кораб се удари в доста голям астероид и направо се разпадна на парчета.

— Така че дори това да е същото нещо, което търсим — каза Мур, възвърнал песимизма си — дори ако това беше оптиконът, ние няма да имаме никаква полза.

Той взе далекогледа от Брандън и прокара пръст по празните рамки.

— Дори не може да се разбере къде точно са били лещите. Не напипвам никакъв нарез, в който те са могли да бъдат разположени. Сякаш там никога не е… хей! — извика силно той.

— Какво? — попита Брандън.

— Името? Името на това нещо?

— Оптикона ли имаш предвид?

— Оптикон, но не е точно оптикон! Фитцсаймън го нарече аноптикон по телефона, а ние решихме, че е казал оптикон.

— Той каза точно това — обади се Брандън.

— Точно така, и аз го чух — потвърди Шии.

— Просто сте си мислили, че чувате това. Той каза „аноптикон“. Не разбирате ли?

— И каква е разликата? — попита неразбиращо Брандън.

— Разликата е огромна. „Оптикон“ би означавало инструмент с лещи, но „аноптикон“ има гръцката представка „ан-“, която означава „без“. Думите с гръцки произход я използват, за да изразят, че нещо липсва. „Анархия“ означава „без управление“, „анемия“ означава „без кръв“, „анонимен“ означава „без име“, а „аноптикон“ означава…

— Без лещи — извика Брапдън.

— Точно така! Куентин трябва да е работил върху оптичен инструмент без лещи и това нещо може да е точно този инструмент и той да не е счупен.

— Но не се вижда нищо, когато се погледне през него — каза Шии.

— Трябва да е изключено — предположи Мур. — Трябва да има някакъв начин, за да се включи отново. — И също като Брандън той започна да го върти с двете си ръце и се опита да го завърти при кръгообразния нарез. Той натисна по-силно, сумтейки.

— Да не го счупиш — обади се Брандън.

— Поддава. Предполагам, че или нещо запъва, или е ръждясало. — Той спря, погледна нетърпеливо инструмента и отново го постави пред окото си. Мур се забърза, отвори един прозорец и погледна към светлините на града.

— Проклет да съм — едва изрече той.

— Какво? Какво? — попита Брандън.

Мур му подаде мълчаливо инструмента. Брандън го постави пред очите си и силно извика:

— Това е телескоп.

— Дай да видя — веднага каза Шии.

Те прекараха почти цял час, превръщайки го ту в телескоп при завъртане на едната страна, ту в микроскоп при завъртане на другата страна.

— Как работи това нещо? — непрекъснато питаше Брандън.

— Не знам — непрекъснато му отговаряше Мур. Най-накрая той каза: