Айзък Азимов - Годишнина

Мур се усмихна, особено впечатлен от приятеля си.

— Марк, това е чудесна история. Това събиране си заслужава, дори само за да те погледа човек, как от нищо правиш нещо.

— О, така ли? От нищо нещо? Нека отново да попитаме Мултивак. Аз ще платя сметката за него този месец.

— Всичко е наред. Заповядай. Ако нямате нищо против, ще отида да донеса бутилката с Джабра. Искам още една малка глътка, за да те догоня.

— Аз също — каза Шии.

Брандън зае своето място пред клавиатурата. Пръстите му трепереха от нетърпение, докато пишеше: „Какви бяха последните изследвания на доктор Хорас Куентин?“

Мур се беше върнал с бутилката и чашите, когато отговорът се появи, този път на бяла хартия. Отговорът беше дълъг и по-голямата част се състоеше от справки за научни изследвания в списания от преди двадесет години. Мур го прочете.

— Не съм физик, но ми се струва, че той е проявявал интерес към оптиката.

Брандън нетърпеливо поклати глава.

— Но всичко това е публикувано. Трябва ни нещо, което все още не е бил публикувал.

— Няма да успеем да открием нищо за това.

— Застрахователната компания е открила.

— Така е само според твоята теория.

Брандън потриваше брадичката си с несигурна ръка.

— Нека да зададем на Мултивак още един въпрос.

Той отново седна и написа: „Дай ми имената и телефонния номер на живите колеги на доктор Хорас Куентин от тези, с които е работил в университетския факултет.“

— Откъде знаеш, че е работел в университетски факултет? — попита Мур.

— Ако не е, Мултивак ще ни каже.

Листчето се подаде. То съдържаше само едно име.

— Да не би да възнамеряваш да се обадиш на човека? — попита отново Мур.

— Точно това възнамерявам да направя — отговори му Брандън. — Отис Фитцсаймън, с детройтски телефонен номер. Уорън, може ли…

— Заповядай, Марк. Това още е част от играта.

Брандън набра номера на телефонния апарат на Фитцсаймън. Отговори женски глас. Брандън попита за доктор Фитцсаймън и имаше малка пауза.

След това слаб глас каза: „Здравейте.“ Той звучеше стар.

— Доктор Фитцсаймън — започна Марк, — аз представям Транскосмическата застрахователна компания по въпроса за доктор Хорас Куентин…

— За бога, Марк — прошепна Мур, но Брандън повдигна възпиращо ръката си.

Настъпи толкова дълга пауза, че беше напълно възможно връзката да се е разпаднала, когато изведнъж старият глас каза:

— Отново? След всичките тези години?

Брандън щракна с пръсти в жест на триумф. Но продължи спокойно, почти нагло:

— Все още се опитваме да разберем, докторе, дали си спомняте повече подробности за това, което доктор Куентин вероятно е носил със себе си на последното пътуване, което е имало връзка с неговото последно непубликувано откритие.

— Казах ви, че не знам — имаше нотки на нетърпение в гласа. — Не искам повече да ме търсите по този въпрос. Не знам дали изобщо е имало нещо. Беше споменал за нещо, но той винаги подхвърляше някоя и друга от своите идеи.

— За каква идея става въпрос, господине?

— Казвам ви, че не знам. Той спомена едно име веднъж и аз ви го казах. Не мисля, че е нещо значително.

— Това име не присъства в нашите доклади, господине.

— А би трябвало. Ъ, как беше това име? Оптикон, точно така.

— С „П“?

— С „П“ или „Б“. Не ме интересува. Сега, моля, не искам отново да ме безпокоите за това. Дочуване — той все още мърмореше раздразнено, когато линията прекъсна.

Брандън беше доволен.

— Марк, това беше най-глупавото нещо, което можеше да направиш — каза Мур. — Да ползваш фалшива самоличност по телефона е незаконно. Ако пожелае да ти създаде неприятности…

— Защо да иска такова нещо? Той вече е забравил за това обаждане. Не разбираш ли, Уорън? Транскосмическата компания го е разпитвала за това. Непрекъснато повтаряше, че ни е казал това и преди.

— Добре. Ти разбра само толкова. Какво още знаеш?

— Знаем — каза Брандън, — че тази идея на Куентин не е била само идея, а е съществувала и се е наричала оптикон.

— Фитцсаймън не звучеше много убедително за това. Но дори и така да е, тъй като вече знаехме, че той е специалист в оптиката, име като оптикон не ни помага много.

— Транскосмическата застрахователна компания също търси оптикона или документите, свързани с него. Може би Куентин е държал подробностите в главата си, а е носил само модел на инструмента. Все пак Шии каза, че събират само метални предмети. Прав ли съм?

— Имаше много метални неща в купчината — съгласи се Шии.