Айзък Азимов - Годишнина

Мур написа това с не толкова емоционални изрази и пред тях се появи друга жълта лента: Причината не е задоволителна. Не може да бъде даден отговор.

— Не мисля, че имат право да пазят това в тайна — каза Брандън.

— Това се решава от Мултивак — обясни му Мур. — Той преценява дадената причина и ако реши, че принципите на поверителността не позволяват отговор, това е. Дори самото правителство не може да наруши тези принципи без съдебна заповед, а съдът се обявява срещу Мултивак един път на десет години. Така че какво ще правиш?

Брандън скочи на крака и започна да се разхожда бързо в стаята — нещо, което беше толкова характерно за него.

— Добре, тогава нека да разгадаем това за себе си. Това е нещо важно, за да си създават толкова проблеми. Съгласихме се, че не се опитват да открият доказателства за саботаж, не и след двадесет години. Но Транскосмическата компания трябва да търси нещо, нещо толкова ценно, че да си заслужава търсенето след толкова време. Какво може да бъде толкова ценно?

— Марк, ти си фантазьор — каза Мур.

Брандън очевидно не го беше чул.

— Могат да бъдат скъпоценности или пари, или ценни книжа. Но те просто не биха им възвърнали това, което вече са похарчили за издирванията. Не дори и ако „Сребърната кралица“ беше от чисто злато. Какво може да бъде по-ценно?

— Не можеш да съдиш по паричната стойност, Марк — каза Мур. — Едно писмо може да струва един цент като хартия, но все пак да има стойност сто милиона долара за някоя корпорация, в зависимост от това какво е написано в него.

Брандън закима енергично с глава.

— Добре. Документи. Ценни книжа. Кой би било най-вероятно да носи със себе си книжа, струващи милиарди, на това пътуване?

— Кой може изобщо да каже това?

— Ами доктор Хорас Куентин? Какво ще кажеш за това, Уорън? Той е този, който хората помнят, защото е бил толкова известен учен. Ами книжата, които може да са били у него? Може би подробности за ново откритие? По дяволите, само ако го бях видял на това пътуване, той можеше да ми каже нещо, нали знаете, в случаен разговор. Ти виждал ли си го някога, Уорън?

— Не, доколкото си спомням. Не съм говорил с него. Дори и случаен разговор не сме имали. Разбира се, може по някое време да съм минал покрай него без да съм го забелязал.

— Едва ли — каза замислено Шии. — Мисля, че си спомням нещо. Имаше един пътник, който никога не напускаше кабината си. Стюардът говореше за него. Той дори не искал да излезе, за да се нахрани.

— И това е бил Куентин? — попита Брандън и спря за момент да се разхожда, наблюдавайки Шии нетърпеливо…

— Може и той да е бил, господин Брандън. Може и той да е бил. Не знам някой да е казвал, че това е той. Не си спомням. Но трябва да е бил голяма клечка, защото на космически кораб не се разнася храна по кабините, освен ако не става дума за някоя важна клечка.

— А Куентин беше важна клечка на това пътуване — каза със задоволство Брандън. — Значи е имал нещо в своята кабина. Нещо много важно. Нещо, което е криел.

— А може просто да е хванал космическа болест — каза Мур, — освен…

Той се намръщи и замълча.

— Продължавай — подкани го нетърпеливо Брандън. — И ти ли си спомни нещо?

— Може би. Нали ви казах, че седях до доктор Хестер на последната вечеря. Той говореше нещо, че се надява да се срещне с доктор Куентин по време на пътуването, но досега не е имал този късмет.

— Естествено — извика Брандън, — защото Куентин не е излизал от своята кабина.

— Той не каза това. Ние говорихме малко и за Куентин. И какво каза той? — Мур сложи ръце на слепоочието си, като че ли се опита да изстиска спомените отпреди двадесет години. — Разбира се, не мога да ви предам точно думите му, но беше нещо, че Куентин се държал много театрално или че бил роб на драмата, или нещо такова, а те отиваха на някаква научна конференция на Ганимед, а Куентин дори не бил обявил темата на своя доклад.

— Всичко съвпада — Брандън отново започна да се разхожда забързано. — Той е направил ново голямо откритие, което е пазел в абсолютна тайна, защото е щял да го оповести на конференцията в Ганимед и да постигне максимален ефект. Той не е излизал от своята кабина, защото вероятно си е мислел, че Хестер ще го разпитва, и се обзалагам, че той точно това щеше да направи. Но тогава скалата удари кораба и Куентин беше убит. Транскосмическата застрахователна компания започна да разследва, чула слуховете за това ново откритие и решила, че ако го открие, ще може да покрие загубите си и дори да спечели отгоре. Така че си осигурява собствеността върху кораба, и започват да търсят книжата на Куентин сред отломъците.