Айзък Азимов - Домакиня

Мисълта за обичайните драматични събития й помогна да вземе решение. Не бе полицай като Дрейк, а и не знаеше как би действал един полицай, но знаеше какво се прави в такива случаи в старите драми.

Взе лист хартия и бързо драсна една вертикална линия към средата му. Озаглави първата колонка „Харг Толан“, а другата — „Дрейк“. В колонката на чужденеца написа „искрен“ и замислена добави три въпросителни знака. Дали онзи бе истински доктор или най-много му подхождаше описанието на междузвезден агент? Какви доказателства имаше самият институт, освен неговите собствени твърдения? Затова ли Дрейк го разпита така настоятелно за Забавената смърт? Дали предварително си бе назубрил въпросите и се стараеше да хване някоя грешка на пришелеца?

Роуз за миг се разколеба, но после скочи, сгъна листа, мушна го в джоба на късото си сако и направо излетя от кабинета си. Не каза на никого нито дума, дори не остави съобщение на входа къде отива и кога ще се върне.

Щом се озова навън, тя се втурна към третото ниво на метрото и изчака да дойде празен вагон. Изминаха само две минути, но те й се сториха непоносимо дълги. „Нюйоркска медицинска академия“ — изрече тя в микрофона над седалката и кабинката се затвори. От стремителното движение въздухът изсвистя остро и се разнесе като писък.

През последните двайсет години Нюйоркската медицинска академия се бе разраснала и на ширина, и на височина. Само лабораторията заемаше цяло едно крило от третия етаж. Без съмнение, ако всичките книги и периодичен печат, които се съхраняваха тук, бяха в оригиналния си вид, а не на микрофилми, зданието не би било достатъчно за тях. Роуз бе дочула вече приказки за ограничаването на съхраняваните тук печатни произведения до излезлите през последните пет години, а не както беше сега — през последните десет години.

Роуз, като член на Академията, имаше свободен достъп до библиотеката. Тя се отправи веднага към нишите, предназначени за литература за медицински изследвания на извънземни и си отдъхна като видя, че са свободни.

Може би щеше да е по-мъдро да помоли библиотекаря за съдействие, но реши да действа сама. Колкото по-незабелязано си вършеше работата, толкова по-малка бе вероятността Дрейк да я проследи.

Така, без ничии напътствия, тя тръгна между стелажите, ръководейки се от заглавията. Почти всички книги бяха на английски, макар да имаше и на немски, както и на руски. Като за беда няколко от тях бяха отпечатани с извънземни символи. Някъде имаше помещение за такива оригинали, но те бяха достъпни единствено за специално упълномощени преводачи.

Погледът й изведнъж се закова на един рафт: тя намери, каквото търсеше.

Измъкна половин дузина книги от рафта и ги пръсна върху малката тъмна масичка. Намери опипом копчето за осветлението и отвори една от книгите. Тя бе озаглавена „Изследвания върху Забавянето“ . След като я прелисти набързо, премина към друга. Там фигурираше името на Харг Толан. Прочете всички бележки и се върна към рафтовете с преводите на трудовете, които откри.

Роуз остана в Академията повече от два часа. Когато приключи работата си, знаеше само, че има един хоукиниански доктор на име Харг Толан, който е специалист по Забавянето на смъртта. Той бе свързан със своята изследователска организация, с която нейният институт поддържаше кореспонденция. Разбира се, съществуваше вероятност онзи Харг Толан, когото тя познаваше, да се представя за някой действителен доктор, за да бъде ролята му по-убедителна. Но защо би било необходимо това?

Роуз извади листа хартия от джоба си и там, където бе написала „искрен“ с три въпросителни, добави „ДА“.

В четири часа бе отново на бюрото си. Обади се на телефонния номератор да не я свързват с никого и заключи вратата.

В колонката „Харг Толан“ сега тя написа още два въпроса: „Защо Харг Толан идва на Земята сам?“ и „Какво иска да научи от Бюрото за изчезнали хора?“. Между двата въпроса остави свободно място за бележки.

Болестта на Забавянето на смъртта несъмнено бе такава, каквато я описа пришелецът. От прочетеното в Академията Роуз се убеди, че по-голямата част от медицинските изследвания на Толан са свързани с нея. Там тя бе по-страшна, отколкото ракът на Земята. Ако на планетата Хоукин смятаха, че средството за лечение на болестта се намира на Земята, те щяха да изпратят тук цяла армия специалисти. Дали от недоверие или поради някакви съмнения те бяха решили да изпратят само един?